Когато скрежът се топи

— Нищо не е — кай — в състояние да спре тая промяна, която се извършва с мен.

— Но, сър — казвам аз, — какво да река на моите хора и на пътниците за всичко това?

— Кажете им — кай, — че съм зает с някои общественополезни идеи за благоденствието на човечеството.

След два дни апетитът на мистер Джордж достигна нечувани размери. Корабната кухня денонощно вареше и печеше яденета, които му се поднасяха едно след друго. Порциите на пътниците се намалиха на една трета и аз трябваше да успокоявам пасажерите с уверения, че всичко това е временно, и да измислям най-различни обяснения.

На следната сутрин при мен дойде изплашен прислужникът и ми съобщи, че миналата нощ с мистер Лакран са станали нови промени. Неговото благородно лице, макар твърде мършаво, се превърнало в лице на акула…