Синята дама

Балди отвори широко очи.

— И какво общо има това със „свети Матей“?

— Много — прекъсна го Шидив. — През тези години Комитетът не се ограничи само с политическа дейност, а се заинтересува и от някои от нашите изследователски програми, по-специално от тази за Хроновизията. Осведомиха ни, че една от организациите му — INSCOM, създала преди години отдел за подготовка на хора с много развити екстрасензорни умения, чието съзнание било способно да преодолява бариерите на времето и на пространството. Искали да ги включат в поделение, което нарекли „психошпионаж“. По някакъв начин открили, че работим по нещо подобно с помощта на църковната музика и на твоите изследвания в преполифонията, и ни пратиха един сътрудник, делегат, с когото да обсъждаме взаимните си постижения…

— Някой от техните хора. Шпионин.

— Наричай го както искаш. Но го пратиха да оглави нашия екип в Рим, за да работи рамо до рамо със „свети Матей“, отец Корсо. И само преди месец двамата извадиха от праха досието на Синята дама. Решиха, че са попаднали на нещо важно.

— Синята дама ли?

Балди не бе чувал това име.

— А, вярно! Ти не знаеш тази история!

Монсеньор Шидив се обърна, погледна добродушно отец Балди и скръстил ръце под големия златен кръст, блестящ на гърдите му, се върна до писалището си.

— Ще ти обясня, Джузепе. Отец Луиджи Корсо и американецът открили в архивите на Светата инквизиция документи за една испанска монахиня, извършила няколко впечатляващи опита за билокация.

— Документи ли? Какви документи?

— Известни са като Мемориал на Бенавидес. Отнасят се за събития, станали през 1629 година в Ню Мексико, и са написани от един францисканец със същото име. В тях, освен всичко друго, се твърди и че тази жена се пренасяла физически от едно място в света на друго благодарение на неведомата Божия помощ. В доклада си отец Бенавидес приписва на нея покръстването на някои индиански племена в югоизточната част на Съединените щати, където с появленията си тя си спечелва това прозвище — Синята дама… И това заинтересувало американците.

— Това ли? Откога ЦРУ се интересува от историята на страната си?

— Не се заинтересували от историята. — Злорада усмивка се изписа върху острия профил на поляка. — Не мисля, че в Лангли правят разлика между 1629 и 1929 година. Всичко това е твърде далечно за тях.

— Тогава?

— Това, което разпалило интереса им, била възможността да изпращат мигновено хора до който и да е край на света, следвайки пътя, проправен от тази монахиня. Представяш ли си? По този начин една армия може да получи достъп до държавни тайни, да краде компрометиращи документи, да елиминира потенциални врагове или да прави промени на място, без да остазя никакви следи. С една дума, ако успеят да възпроизведат онова, което отец Бенавидес обяснява в доклада си, ще разполагат със съвършеното оръжие: тайно и неуловимо.

— Искат да милитаризират един Божи дар?

Балди беше изумен.

— Да. С помощта на музиката, която предизвиквала транса и билокациите на тази Синя дама. Нали проучваш от толкова време точно това, стари приятелю?