Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— И колкото повече чета за тях — сподели момичето, — толкова по-ужасни изглеждат и все по-невероятно ми се струва да е направил цели шест. В книгата се предупреждава, че ако разкъсаш душата си, онова, което остане от нея, ще е много неустойчиво, и то след като си направил само един-единствен хоркрукс!
Хари си спомни думите на Дъмбълдор, че Волдемор е прекрачил извън пределите на „онова, което бихме могли да наречем обикновено зло“.
— А има ли начин да събереш отново парчетата от душата си в едно? — поинтересува се Рон.
— Да — потвърди Хърмаяни с разсеяна усмивка, — но болката е убийствено мъчителна.
— Защо? Как го правиш? — попита Хари.
— С покаяние — отвърна Хърмаяни. — Трябва наистина да почувстваш какво си извършил. Има бележка под линия. Болката може да те унищожи. Но някак не мога да си представя Волдемор да опита, а вие?
— И аз! — Рон изпревари Хари с отговора. — Та казва ли се в книгата как се унищожават хоркрукси?
— Да — отвърна Хърмаяни, която вече прелистваше трошливите страници така, сякаш пипаше развалена карантия, — защото има предупреждение към черните магьосници, че трябва да направят заклинания с особена мощ. От всичко, което прочетох, разбрах, че онова, което Хари направи с дневника на Риддъл, е един от малкото напълно безопасни начини да унищожиш хоркрукс.
— Да го пронижеш със зъб от базилиск ли? — попита Хари.
— Е, в такъв случай сме извадили късмет, че имаме такива големи запаси от зъби на базилиск — отбеляза Рон. — Тъкмо се чудех какво ще ги правим.
— Не е задължително да прибягваш до зъб от базилиск — търпеливо уточни Хърмаяни. — Трябва да използваш нещо толкова разрушително, че хоркруксът да не се възстанови от само себе си. За отровата на базилиска има само една противоотрова и тя се среща изключително рядко…
— … сълзи на феникс — кимна Хари.
— Именно — потвърди Хърмаяни. — Лошото е, че има твърде малко вещества, които са унищожителни колкото отровата на базилиска, и всички са опасни за пренасяне. Трябва обаче да отстраним тази пречка, защото няма да постигнем нищо, ако просто разкъсаме, стъпчем или счупим хоркрукса. Трябва да се постараем той да не може да бъде възстановен с магия.
— Но дори и да унищожим нещото, където е хоркруксът — каза Рон, — не може ли късчето душа в него да продължи да живее другаде?
— Не може, защото той е пълна противоположност на човешкото същество. — Хърмаяни забеляза, че Хари и Рон изглеждат доста объркани, и побърза да уточни: — Вижте сега, ако взема меч и те пронижа, Рон, той изобщо няма да навреди на душата ти.
— Голяма утеха, няма що! — подметна момчето.
Хари се засмя.
— А би трябвало да ти е утеха, наистина! Аз обаче исках да кажа, че каквото и да се случи с тялото ти, твоята душа остава непокътната — наблегна Хърмаяни. — А с хоркруксите е точно обратното. Късчето душа вътре в обвивката зависи от нея, от омагьосаното си тяло, за да оцелее. Не може да съществува без него.
— Когато пронизах дневника, той сякаш умря — потвърди Хари при спомена за мастилото, бликнало като кръв от разкъсаните страници, и за писъците на душата на Волдемор, докато частица от нея е изчезвала в небитието.
— След като дневникът беше наистина унищожен, късчето душа, затворено в него, също престана да съществува. Преди теб и Джини се опита да се отърве от дневника, хвърли го в тоалетната, той обаче явно се е завърнал, сякаш нищо не се е случило.
— Я чакайте — свъси се Рон. — Късчето душа в онзи дневник беше обсебило Джини, нали? Как точно е станало?
— Докато магическата обвивка е цяла и невредима, късчето душа вътре в нея може да влиза и да излиза от онзи, който се е доближил прекалено много до предмета. Нямам предвид да го държи дълго, това няма нищо общо с физическия допир — добави Хърмаяни преди Рон да я прекъсне. — Говоря ви за емоционална близост. Джини си е изляла душата в онзи дневник и така е станала невероятно уязвима. Човек загазва сериозно, ако се привърже към хоркрукса или стане зависим от него.
— Чудя се как Дъмбълдор е унищожил пръстена — присети се Хари. — Защо не го попитах! Всъщност изобщо не…
Гласът му заглъхна: Хари се замисли за всички неща, за които е трябвало да го пита, и как след смъртта на директора на него все му се струва, че докато Дъмбълдор е бил жив, е пропилял безброй възможности да разбере повече… да разбере всичко…
Тишината беше нарушена: вратата на стаята се разтвори с трясък, от който се разклатиха стените. Хърмаяни изпищя и изпусна „Тайни на най-черната магия“, Крукшанкс се шмугна с възмутен съсък под леглото, Рон подскочи, подхлъзна се на хвърлена на пода обвивка от шоколадова жаба и си удари главата в стената отсреща, а Хари инстинктивно се стрелна към магическата пръчка, докато не забеляза, че всъщност пред него стои госпожа Уизли с разрошена коса и с изкривено от гняв лице.