Следите остават
- Автор: Вежинов Павел
- Год: 1954
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следите остават». Краткое содержание книги:
Източник: http://bgfilmi.bnt.bg/?p=178
— Какво, какво? — смая се Юлия.
— Пречупени кръстове! — важно обясни Живка. — Фашистката емблема!… Представете си, не вярвах, че има такива момчета! Просто… фашист!
— Пор такъв! Само да ми се мерне! — закани се мрачно Бебо.
Но не минаха дори пет минути и той горчиво съжали за заканата си. Тъкмо в разгара на играта някъде из дворовете излезе червенокосият нехранимайко и бавно се запъти към тях. Беше както винаги бос, в къси панталони, в едната си ръка държеше жилава пръчка, в другата парче от старо желязо. Като видя въоръжението му, Бебо усети как кръвта му застива, лицето му едва доловимо пребледня. Червенокосият се приближи и като забеляза Юлия, втренчи в нея малките си злобни очички. Беше съвсем сигурно, че е познал стария си враг.
— Я се махайте оттук! — заповяда той грубо и мрачно. — Хайде, дим да ви няма!
— Ти се махай! — също така грубо му подвикна Бебо, но гласът му като че ли трепна и лицето му за губи своя решителен израз.
Все пак резкият тон направи впечатление на червенокосия.
— Ти много знаеш! — каза той с поомекнал глас. — Като ти ударя един, ще се залепиш като гербова марка за стената!
— А пък аз като ти Лепна един, ще ти изхвръкнат и двете очи!
— Колкото и да беше грозна заканата, тонът на Бебо беше доста примирителен, видът му He предвещаваше нищо такова.
— Брей, брей! — злобно измърмори червенокосият. — Много си страшен!
— На тебе май ти дойде малко боя миналия път!
В очите на червенокосия се мярна омраза и любопитство.
— Ааа, ти от тях ли си? Затуй ли си толкова лют? — Той завъртя многозначително пръчката в ръката си. — Ела, ела, че ми трябваш!
— А другите трябват ли ти?
— И те ми трябват…
— Тогава почакай само две минути! Те ей сега ще дойдат!
По лицето на червенокосия се мярна ясно забележимо безпокойство.
— А те къде са?
— Тука са… горе при зъболекаря! Ако искаш — може да им свирна! Докато кажеш „гък“ — и ще дотичат!
Червенокосият изгледа с дълъг, пълен с омраза поглед Бебо и след това, без да каже нито дума повече, също така бавно се запъти по улицата. Останалият на полесражението победител тържествуващо погледна към момичетата — тия, заради които той не бе офейкал още в първия миг. За негово учудване лицето на Юлия се оказа неприветливо, дори навъсено.
— Много хубаво го перна! — каза тя горчиво. Просто му посиня бузата!
— Чакай де, ама…
— Ако беше тук Пешо — прекъсна го сърдито Юлия, — досега да му беше видял сметката…
Бледото лице на Бебо тоя път поруменя от внезапен приток на кръв.
— Ясно, че не бива да се вдига шум! — каза той засрамен. — Нали знаеш каква ни е задачата!
Юлия замълча. Но последната фраза изглежда бе направила впечатление на Живка, защото тя след малко запита:
— Ама вие защо идвате тука? Нали живеете далече!
— Тъй… идваме! — все още обиден и недоволен от въпроса измърмори Бебо.
— Сигурно тук плочките са по-хубави за дама! — с лек тон на подигравка забеляза Живка.
— Глупости — дама! Аз просто идвам на…зъболекар!
— Аха!
— Правя си един зъб.
— Е, да, но зъболекарят живее горе…
— Чакам да мине време! — сърдито се начумери Бебо. — Имам определен час…
Живка се усмихна, мургавото и лице сякаш засия.
— С други думи, малко те е страх — каза тя, но в тона и имаше повече съчувствие, отколкото подигравка.
— Не, не че ме е страх, ноо…
— Знам, знам… Във всеки случай всички казват, че зъболекарят е просто — чудо! Работи без „ох“!
— Ти познаваш ли го? — запита внезапно Юлия.
— Как да не го знам!… Нали живеем в една кооперация… Аз съм си правила и зъб при него, виж! — тя зина застрашително срещу новата си приятелка. — Този, пломбирания, виждаш ли го? Много добър човек и чисто пипа, казвам ти!
— Добър ли? — недоверчиво попита Юлия.
— Ами че добър…
— А ти сигурна ли си?
— Как да ти кажа — сигурна съм, разбира се! — но гласът и не беше толкова сигурен. — Изобщо почтен човек.
Юлия я изгледа продължително.
— А пък аз съм чувала, че е фашист! — внезапно изтърси тя.
Силната дума постресна новата и приятелка. Тя примигва, дори се замисли за миг, после се поусмихна.
— Не е фашист… Дума да не става, не е… Отде накъде пък фашист? Ти просто си го измисли!
— А ти много ли си сигурна? — запита Бебо. Сигурна съм! — тоя път по-решително каза Живка.
— Откъде знаеш?
— Ами че татко ми каза.
Бебо се замисли за миг.
— Баща ти какъв е?
— Татко ли? Татко е офицер…
— Сигурно от старите офицери.
— Не е — малко нетърпеливо възрази Живка. — И ако искаш да знаеш, той е следвал в Съветския съюз, преди две години завърши… Ама защо питате?