Драконът и Джорджът

— Сър Брайън Невил-Смит.

— Никога не съм чувал за теб — проръмжа вълкът.

— Моето семейство — каза стегнато Брайън — е по-малкият клон на рода Невил. Земите ни минават отвъд Уивънсток, на север от река Лин.

— Нямам близки там — изскърца Ара. — Какво търсиш тук в моята гора?

— Минавахме на път за Малвърн, сър вълк.

— Наричай ме Ара, когато говориш с мен, човеко.

— А ти се обръщай към мен със сър Брайън, сър вълк.

Горната устна на Ара се присви и зъбите му пробляснаха.

— Чакайте… — намеси се бързо Джим.

Ара се обърна към него и устната му леко се отпусна.

— Този сър Брайън е с теб, нали Горбаш?

— Ние сме дружина. И всъщност аз не съм наистина Горбаш. Нали разбираш…

С прегракналия си глас Джим се опита да обясни набързо ситуацията до момента, в който бяха попаднали на това място.

— Хмм! — изръмжа вълкът, след като той свърши. — Всичко това е чиста глупост. Винаги когато се захванеш с нещо, се оплиташ по седем различни начина. Но ако този сър Брайън е поел задължението да се бие заедно с теб, предполагам, че мога да се примиря с присъствието му.

Обърна се към Брайън.

— А теб — каза той, — ще те държа отговорен, грижи се добре за Горбаш. Глупав е, но ми е приятел от години.

Джим внезапно получи просветление. Този Ара сигурно беше вълкът-другар на Горбаш, за когото Смргол бе говорил неодобрително, вълкът, с когото Горбаш е бил приятел още от малък.

— …и не искам мраколаците да го изядат или да му се случи нещо подобно. Чуваш ли ме?

— Уверявам те… — сковано започна Брайън.

— Не ме уверявай. Просто го направи! — отсече Ара.

— А тези мраколаци — вмъкна бързо Джим, за да предотврати възможния конфликт в разговора между Брайън и Ара, — те почти ни бяха хванали. Не те ли тревожат техните звуци?

— Откъде накъде? — каза Ара. — Аз съм английски вълк. Никога не мисля за две неща едновременно. Мраколаците живеят по морските брегове. Вече знаят какво ще им си случи, ако пак ги хвана в моите гори.

Изръмжа леко, сякаш на себе си.

— Искаш да кажеш — Брайън свали шлема си и се вторачи във вълка учудено, — можеш да слушаш тези писъци, без изобщо да ти пречат?

— Колко пъти трябва да повтарям? — изръмжа Ара. — Аз съм английски вълк. Предполагам, че ако се бях спрял да ги слушам като някои хора, щях да обърна внимание на звуците, които издават. Но в момента, в който ги чух, си казах: „Тази паплач трябва да се маха!“ И това беше единственото, за което си мислех, докато изчезнаха — всички, с изключение на четири от тях — уточни той. Не стават за ядене, разбира се, но наистина пищят добре, когато им счупиш врата. Не се страхувах да слушам писъците им.

Той седна на свой ред на хълбоци и подуши огъня.

— Светът отива по дяволите — промърмори вълкът. — Малцина от нас запазиха здравия си разум. Магьосници, Тъмни сили, всички тези глупости. Счупи няколко врата, разкъсай няколко гърла по добрия изпитан стар начин и да видим докога ще се навъртат тези мраколаци и тем подобни. Вижте колко грижи могат да предизвикат Тъмните сили, след като разполагат с такива същества.