Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
И винаги, абсолютно винаги си длъжен да увериш своя служител, когото изпращаш на мисия, че може да разчита на пълната ти подкрепа, че ще бдиш над семейството му в негово отсъствие, че ще се погрижиш за щастието на децата му. В същото време трябва да предпазиш максимално и самия него. Ако неговата съпруга започне да се съмнява, че той има любовница, увери я, че не е така. Ако има, запази го в тайна от нея. Ако тя кривне от правия път, помогни й да се върне в него. Не казвай на съпруга й. Неговото внимание не бива да бъде разконцентрирано. За да бъдеш истински шеф на шпиони, трябва да възприемаш служителите си като семейство. Накарай ги да чувстват, че си винаги до тях, денонощно, без оглед на обстоятелствата. Ето как се печели лоялност и как се убеждава един катца да прави това, което искаш, защото в крайна сметка то е най-важното.“
Всеки катца преминаваше през тригодишно интензивно обучение, включително и жестоко физическо насилие по време на разпит. Мъжът или жената кандидат се обучават да си служат отлично с универсалното, предпочетено от Мосад оръжие — „Берета“, двадесет и втори калибър.
Първите катци с мисии извън арабските страни бяха разпределени в Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия. В Съединените щати постоянно действащи катци имаше в Ню Йорк и Вашингтон. Един катца в Ню Йорк беше специално отговорен за проникването във всички дипломатически мисии на Организацията на обединените нации, както и сред многобройните етнически общности в града. Друг катца във Вашингтон имаше подобни задължения, включително и допълнителната задача да извършва постоянно наблюдение над Белия дом.
Останалите катци действаха в райони на временно напрежение и се връщаха у дома с приключване на мисията.
Меир Амит чувствително разшири организацията, като включи в нея Информационния отдел, отговорен за събирането на информация в чужбина, и Отдела за политически акции и връзки, работещ с така наречените приятелски настроени чужди служби за сигурност, предимно ЦРУ и британското МИ6. Изследователският отдел имаше петнадесет секции или „бюра“, които се занимаваха с арабските държави. Отделни „бюра“ отговаряха за Съединените щати, Канада, Латинска Америка, Великобритания, Европа и СССР. С течение на годините тази инфраструктура беше разширена и включи бюра за Китай, Южна Африка и Ватикана. По брой на служителите си обаче Мосад си остана малочислена организация.
Не минаваше ден, без да постъпи свежа информация от централите по всички точки на света. Тя беше разпределяна във високата мрачна сграда на булевард „Цар Саул“14. Според Меир Амит, „ако поради този факт някой ходи с малко по-изправена глава — добре, но по-важното е, че кара враговете ни да тръпнат от страх“.
Катците на Мосад бяха невероятно безскрупулни, непогрешими и ловки, готови винаги да отвърнат на огъня с огън. Оперативните кадри предизвикваха брожение с цел да създадат атмосфера на взаимно недоверие между арабските страни, използвайки черна контрапропаганда и вербувайки информатори, ръководени от философията на Меир Амит — „разделяй и владей“. Неговите служители наложиха нови стандарти на хладнокръвен професионализъм — промъкваха се като среднощни крадци и оставяха след себе си смърт и разрушения. Никой, станал веднъж обект на преследване, не можеше да избегне тяхното отмъщение.
След приключване на акциите те се явяваха на доклад в ъгловия кабинет на Меир Амит с големи прозорци, с изглед към оживената главна улица на града, наречена на името на израелски пълководец от Стария завет. Лично от своя кабинет той направляваше и действията на двама шпиони, чийто кураж ще остане безпрецедентен в аналите на Мосад. Когато си спомняше техните заслуги, гласът му леко потреперваше и по устните му плъзваше извинителна усмивка в собствена защита, докато разказваше биографиите им.
Ели Коен бе роден в Александрия, Египет, на шестнадесети декември 1924 година. Подобно на своите родители и той бе ревностно отдаден на религията си ортодоксален евреин. През декември 1956 година той се озова сред евреите, екстрадирани от Египет след Суецката криза. След пристигането си в Хайфа се почувства като чужденец в новата си родина. През 1957 година постъпва на служба в израелското военно контраразузнаване, но работата му на анализатор скоро започва да го отегчава. Отправя запитвания как да постъпи на служба в Мосад, но получава отказ. Както си спомня Меир Амит, „до нас достигна информацията, че Ели Коен е бил дълбоко засегнат от нашия отказ. Вследствие на това той напусна военното контраразузнаване и се ожени за иракчанка на име Надиа.“
14
Саул — първият цар на Израел. — Вж. Библия. Вехтия завет. Първа книга Царства, 9:1–27. — Бел.прев.