Конникът на апокалипсиса

Заплахата има чудодеен ефект. След малко търсеният монах дотичва с грамаден ключ в ръката. Отец Фиделиус го упреква за небрежността, но гласът му е далеч по-мек, отколкото би могло да се очаква. Така или иначе, най-сетне портата е отворена и вие напускате манастира.

Нетърпеливо потегляте към кръстопътя, ала не стигате далече. Внезапно каруцата на Хуан се люшва на една страна и спира. Задното колело се е изхлузило от оста. Оръженосците се втурват да го наместят и откриват, че липсва клинът, който би трябвало да го поддържа.

— Това е работа на ония проклети монаси! — гневно заявява Родриго. — Не знам с какво толкова не им харесахме, обаче са решили да ни правят напук!

Една бърза проверка на каруците потвърждава подозренията му. Изчезнали са клиновете на още няколко колела. Налага се дълга и бавна поправка, тъй че когато отново потегляте, слънцето вече е високо в небето.

Скоро навлизате в зелените горски сенки и ти неволно потръпваш при спомена за снощното премеждие. Сега се питаш дали е било само случайно нападение на разбойници… или нещо повече. Хуан явно е забелязал безпокойството ти, защото се приближава и те потупва по рамото.

— Какво има, графе? От разбойници ли се страхуваш?

Ако му разкажеш какво те е накарало да се върнеш в манастира, мини на 31.

Ако предпочиташ да премълчиш, продължи на 10.