Конникът на апокалипсиса
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конникът на апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Тази книга-игра ще те направи герой от това бурно време.
Ти самият още не знаеш, но вместо теб отговаря един от оцелелите трима:
— Нападнаха ни от засада. Бяхме тръгнали да посрещнем младия барон. Рано тази сутрин някакъв монах дойде да ни съобщи новината и господарят не пожела да губи нито минута…
— Какво? — трепваш ти. — Барон Валамирас е бил с вас? Къде е сега?
Човекът кимва настрани. Обръщаш глава и виждаш край пътя Хуан, коленичил над едно окървавено тяло. Двамата с Естебан се хвърляте нататък.
Мини на 215.
185
За момент отец Фиделиус сякаш не знае какво да каже, после сдържано се усмихва.
— Искате да кажете, че ви интересуват отзивите не толкова за манастира, колкото за новия абат. Какво пък… Решението ви е благоразумно и не бих могъл да се сърдя. Само се надявам при следващата ни среща да проявите малко по-голяма щедрост.
Мини на 228.
186
Конниците връхлитат като черна лавина сред мрака. Първият вече е само на две-три крачки от теб. Сега е моментът да нанесеш удара. Рязко вдигаш ръце и с всичка сила…
… замахваш напреко през гърдите на ездача — мини на 12.
… забиваш меча в гърдите на ездача — продължи на 37.
… замахваш напреко през краката на коня — прехвърли се на 71.
… забиваш меча в гърдите на коня — попадаш на 98.
187
Два дни по-късно забелязваш по лявата си ръка червени петна. Плитката рана от ножа не е заздравяла. Напротив, краищата й са гноясали и почернели. По съвет на Естебан измиваш раната с чиста вода и я превързваш. Но нещата не се подобряват. Привечер започва да те тресе. Червените петна стават все по-големи и пълзят към рамото ти.
— Отравяне на кръвта, господарю — тревожно казва Естебан и се прекръства. — Остава ни само да се уповаваме на Божията милост.
Но вече нищо не може да ти помогне. Треската те поваля и след три дни издъхваш, без да дойдеш в съзнание.
188
За съжаление напрежението ти е изиграло лоша шега. Избързал си с една-две секунди и падаш пред коня, който връхлита право върху теб. Върху гърба ти се стоварват подковани копита и за миг губиш съзнание от болка.
Премини на 143.
189
Винаги си знаел, че Хуан е по-умен от теб. Но този път тъкмо това го подлъгва. Надценил те е и очаква да приложиш „двойна пеперуда“. Защитното му движение среща само въздуха, докато твоето копие безпогрешно се плъзва между крака му и коня.
Продължи на 224.
190
Абатът навежда глава.
— Прав сте, граф Алтасар. Кой съм аз, че да диря сметка за постъпките на един доблестен рицар. Простете ми за дързостта и приемете моята дълбока благодарност, че не ми позволихте да се отклоня от пътеката на смирението.
Думите на абата са кротки, но в гласа му усещаш обида и неприязън. Очевидно двамата никога няма да бъдете в добри отношения. Отбележи си, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус.
— Не ми се сърдете, графе — примирително казва абатът. — И не се тревожете за коня, братята вече се погрижиха за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.
Мини на 140.
191
Кинжалът се стрелва към окото ти… и изведнъж отхвръква настрани заедно с мавъра, който го държи. Грохотът на копита се раздава съвсем наблизо. Хуан и Родриго се врязват в тълпата и спират от двете ти страни, отблъсквайки враговете с жестоки удари. Изправяш се и опитваш да яхнеш отново коня, като си помагаш с копието. С тежките доспехи това е почти невъзможно. Родриго обаче забелязва усилията ти, протяга ръка и те дръпва нагоре като перушинка.
Веднъж попаднал в седлото, вече и не помисляш да повториш предишната си грешка. Рамо до рамо тримата се измъквате от обкръжението, после завивате и връхлитате срещу врага като желязна лавина. Още в първия миг копията ви пронизват трима неверници, други двама падат под копитата на конете. Прекосявате крещящата тълпа, стремително се обръщате и нападате отново.
Развоят на схватката се променя за броени секунди. От нападатели маврите са се превърнали в жертви — разпръснати, объркани и ужасени пред вашия неудържим напор. Само неколцина опитват да организират съпротива, ала така обръщат гръб на тримата нападнати, които незабавно се нахвърлят върху тях. Останалите неверници захвърлят оръжията си и хукват към горичката.
Сега вече можете да се разделите. Пред себе си нямате противник, а шепа разпръснати бегълци. Безмилостно ги преследвате, нанасяйки удар след удар. Нито един не успява да се добере до спасителното укритие между дърветата.