Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Всеки, който подготвя отрова за брата си, сътворява ужасна съдба за себе си. Хората все още трудно приемат, че техните страдания не са случайни и не винаги могат да разберат кои действия са се оказали решаващи. (12–355,6)
Какви са последиците от ругателствата и гаврата с най-висшите понятия? Такова кощунство се отлага необратимо върху аурата и се полепя към кармата като кал върху колело. Не е лесно да се измие тази кал. (12–577)
Всяка външна причина, тласкаща човека към действие, може да се нарече случайност, но действието, извършено чрез подбуждението на духа, носи всички последствия със себе си. (5–107)
Когато в древността са говорили за чистилище и огнен ад, са имали впредвид трансмутацията и кармата. Тези два принципа са неразделни. Единият предопределя другия и напрежението на единия предизвиква устремяването на другия. Кармата и трансмутацията са факторите, осигуряващи придвижването по еволюционната стълбица. (5–462,3)
Кармата събира теченията, които са подготвени за утвърденото подобрение. Когато духът напряга своята устременост, тогава осъществената трансмутация може да развие най-добрите възможности. Само приспособяването към кармическото течение дава утвърдената космическа основа. Така кармата и устремността дават на човечеството насъщните импулси. Така само ръководството на кармата издига по стълбицата на битието. Затова когато човек осъзнае мощта на кармата и се насочи към осъществяване на най-добрите си стремежи, тогава неговият път върви в крак със световната енергия. (5–559)
Когато човек не осъзнава своята мисия, кармата се стовара върху него с цялата си тежест. Но, когато предназначението се осъществява като стремеж към светлината, то изявата на този стремеж се обозначава като закон на Магнита. Затова разбралите значението на кармата могат да разчитат на нашето поръчителство. (5–560)
Земният лекар, когато лекува, вдъхва увереност в бъдещето. Кармата е болест на миналото и нейното излекуване е в бъдещето. Само този може да се устреми в бъдещето, който желае да се освободи от миналото. Устременият с цялото си същство е предпазен от падане. Помнете, че съм давал указания как може да се ходи по водата, но не съм говорил да се стои върху нея. Кармата може да бъде променена с неудържима устремност. (4–290)
Три обстоятелства могат особено да обременят кармата: първото е отказът от Учителя, второто — допускането, че връзката с Иерархията може да навлече нещастие и третото — отклоняването от ответствено поръчение. Единствено сърцето може да подскаже къде започва отказът, отклонението и съмнението. По-добре да не се приближаваш, отколкото да си позволиш отстъпничество. Нощта няма да просветлее над отстъпниците, но това няма да бъде наказание, а само следствие от посятото. (7–59)
Понякога може да се наблюдава как човек извършва действия почти без възможности за успех, но нещо го заставя да действа именно така. Подобни действия обикновенно са нелоши по същество, но те биват заплащани често несправедливо. Всичко това са кармически платежи. Получаващият, разбира се, вече е забравил за тях, но заплащащият, въпреки това, се стреми да си върне дълга, макар и това вече на никого да не е нужно. Може също така да се наблюдава заплащане и за други, близки по сърце лица. (7–91)
Особено трудно е съгласуването на потоците колективна човешка свободна воля. Няма такива катаклизми, които биха обърнапи внимание на човечеството към същността на сътворяваното от тях. Ще напомним как по време на състоялите се велики катаклизми останалите живи обитатели не са си направили дори труда да помислят за причините за случилото се. Те са се считали като невинни жертви на някаква жестока съдба. Те не са подобрявали съзнанието си и вместо да пречистят себе си са започвали нови сражения на безумната воля. Вероятно невежите ще ни обвинят, че ние напразно ги заплашваме, но нека те се обърнат към скрижалите на историята. Нека проследят бедствията на човечеството. Не от небето са се зараждали бедствията, но от земни огнища. Но земните думи не стигат, за да предупредим убедително хората да не погубват себе си, да не погубват планетата и да не оскверняват пространството. (13–94)