Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Предимно пътнически чекове. Тук са — сви рамене задигнал ми е неколкостотин лири, това е всичко.
— Неколкостотин! — скочи на крака. — Откраднал ти е парите?
— Не е важно. Бри…
— Важно е! — сряза го тя. — Живееш под покрива ми, гост си в моя дом и ти открадват парите. Колко точно бяха? Ще ти ги възстановя.
— Нищо подобно няма да правиш. Сядай и престани.
— Казах, че ще ги възстановя.
Търпението му се изчерпи. Хвана я зараменете и я принуди отново да седне на леглото.
— Платиха ми пет милиона за последния роман и тепърва имам да получавам за изданията на чужди езици и правата за филмиране. Неколкостотин лири няма да ме разорят — очите му се присвиха, когато видя, че устните й отново затреперват. — Хайде сега — поеми дълбоко въздух. Така. А сега още веднъж.
— Не ме интересува, ако ще да се къпеш в пари! — гласът й изневери и тя млъкна.
— Искаш ли още малко да си поплачеш? — седна до нея и изрече: — Добре, поплачи си.
— Няма да плача — тя подсмъркна и прокара ръце по бузите си. — Чака ме прекалено много работа. Ще са ми нужни часове, преди да оправя всичко.
— Ще се обадиш ли в полицията?
— Защо? — Вдигна ръце в безпомощен жест и отново ги отпусна. — Ако някой е забелязал странник да се навърта наоколо, телефонът вече щеше да звъни. Някой се е нуждаел от пари и си ги е набавил — огледа стаята и се зачуди колко ли е откраднато от другия й гост и каква яма ще отвори това в спестяванията й. — Не споменавай пред Маги за случилото се.
— Но, Бри…
— Бременна е в шестия месец. Не искам да се разстройва. Говоря сериозно — погледна го с насълзени очи. — Обещай ми.
— Добре, щом искаш. А ти ще ми обещаеш да ми кажеш точно какво е изчезнало.
— Разбрахме се. Ще позвъня на Мърфи. Той ще поразпита из селото. Ако има нещо, което да си струва да се знае, ще го чуя до довечера — възвърнала спокойствието си, тя стана. — Трябва да започна да подреждам. Ще оправя първо твоята стая, за да можеш да работиш.
— Аз ще се погрижа за стаята си.
— Мое задъл…
— Не ме ядосвай, Бриана — застана до нея. — Дай да се разберем. Ти не си ми прислужничка, майка или съпруга. Мога сам да си окача дрехите в гардероба.
— Щом предпочиташ.
Изруга под нос и я хвана за ръката. Тя не се съпротиви, но остана загледана над рамото му.
— Виж. Имаш проблем и искам да ти помогна. Можеш ли да проумееш това?
— Да помогнеш, така ли? — наклони глава и продължи с леден тон. — Вземи малко чай на заем от Мърфи, тъй като в момента нямаме.
— Ще му позвъня — заяви Грей с равен тон. — И ще го помоля да донесе малко чай. Нямам намерение да те оставя сама в къщата.
— Както решиш. Номерът му е в указателя в кухнята до… — млъкна, когато се сети на какво прилича спретнатата й кухня. Затвори очи. — Грей, ще ме оставиш ли сама за малко. Нужно ми е.
— Бриана… — нежно я погали по бузата.
— Моля те — тя напълно рухна, което я притесни допълнително. Но ако той се държеше така мило с нея, изобщо нямаше да успее да се съвземе. — Ще се оправя, като се хвана за работа. А и с удоволствие бих пила чай — отвори очи и намери сили да се усмихне. — Наистина.
— Добре, слизам долу.
Изпълнена с благодарност към него, се захвана за работа.
СЕДМА ГЛАВА
Грей понякога се забавляваше с мисълта да си купи самолет. Нещо подобно на елегантната малка машинка, която Роуган осигури за пристигането им в Дъблин, напълно щеше да го задоволи. Щеше да го обзаведе по поръчка, така че да задоволява потребностите му и от време на време лично да го кара. Нищо не можеше да му попречи да се научи как се управлява.
Определено щеше да е забавна играчка, каза си, докато се настаняваше до Бриана на удобната, тапицирана с кожа седалка. А като разполага със собствен транспорт, щеше да преодолее дребното неудобство да купува билети и да следи разписанията на авиокомпаниите.
Но да притежава нещо — каквото и да било — носеше и отговорността да го поддържа. Именно затова предпочиташе да наема кола — нещо, което никога не бе притежавал. И макар частният самолет да осигурява самостоятелност, все пак му се струваше, че ще му липсват тълпите от хора при редовните полети.
Но не и този път. Той положи ръка върху тази на Бриана, когато самолетът тръгна по пистата.
— Обичаш ли да летиш?
— Не съм летяла много — от мисълта, че скоро ще се понесат във въздуха, стомахът й се сви. — Но струва ми се, че ми доставя удоволствие. Приятно ми е да мога да гледам от високо — усмихна се и се наведе да види как земята изчезва. Всеки път се дивеше как може да полети над дома си, над хълмовете, да се понесе над облаците и да се озове на друго място. — Предполагам, че за теб е като втора природа.