Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Не, не съм. Аз съм делова жена, поела своята отговорност. Не мога да замина за Дъблин и да заявя на госта си да се оправя сам.
— Тогава го доведи и него. След като те е страх, че ще се строполи мъртъв, ако не го наглеждаш, вземи го със себе си.
— Къде да ме вземе?
Грей отвори ненадейно вратата и изгледа двете жени. От прозореца си бе зърнал как Маги се втурва в бараката. Любопитството му го накара да напусне стаята, а разгорещените викове го накараха да влезе, за да разбере какво става.
— Затвори вратата — нареди Бриана несъзнателно. Постара се да преодолее смущението си, че той ги заварва посред семейна разправия. Въздъхна. Тясната 6арачка бе препълнена с хора. — Имаш ли нужда от нещо, Грейсън?
— Не — той вдигна ръка и избърса пръстта от брадичката й. Жестът накара Маги да присвие очи. — Изцапала си, си лицето, Бри. Какво правиш?
— Опитвам се да посея едни семенца, но като че ли тук стана прекалено тясно за тях.
— Дръж си ръцете към тялото, момченце — промърмори в същото време сестра й.
Той й се ухили и ги напъха в джобовете.
— Чух да споменавате името ми. Има ли някакъв проблем?
— Няма да има, ако тя не е толкова упорита — Маги тръсна глава и реши да стовари цялата вина върху него. — Трябва да е в Дъблин следващия уикенд, а не иска да отиде заради теб.
Той се усмихна самодоволно. Отмести очи от Маги и се загледа в Бриана.
— Заради мен, така ли?
— Платил си за стая и храна — защити се тя.
— Защо трябва да ходиш до Дъблин?
— Вуйчо ни се жени — обади се Маги. — Ще иска и Бриана да присъства, а то и така е редно. Убеждавах я, че след като не желае да те остави сам, може да те вземе със себе си.
— Маги, Грей няма какво да прави на сватба на хора, които не познава. Той работи и не може просто…
— Кой казва, че не мога? — прекъсна я Грей — Кога тръгваме?
— Чудесно. Значи всичко е уговорено. Ще отседнеш у дома — Маги плесна доволно с ръце. — А сега, кой ще каже на майка?
— Аз…
— Не, аз — решително заяви тя, преди Бриана да довърши. На устните й се появи усмивка. — Никак няма да й е приятно. Ще направим така, че самолетът да я докара в събота, за да не те тормози по време на пътуването. Имаш ли костюм, Грей?
— Един-два — смънка той.
— Значи си готов — Маги се наведе и целуна сестра си по бузите. — Планирай така нещата, че да пристигнете в петък — нареди. — Ще ти позвъня от Дъблин.
Младият мъж прокара език по устните си, когато Маги затръшна вратата след себе си.
— Изглежда, обича да командва.
— Да — тя примигна и поклати глава. — Не го прави нарочно. Просто винаги смята, че е права. А и много обича вуйчо Нийл и бабата на Роуган.
— Бабата на Роуган?
— Вуйчо ще се жени за нея.
Насочи се към саксиите, като се надяваше, че работата ще я разсее.
— Това ми звучи като приказка.
— То си е така. Грей, много мило от твоя страна да се съгласиш, но не е задължително да го правиш. Аз наистина на никого няма да липсвам, а и твоите планове ще се объркат.
— Нищо няма да се обърка с един уикенд в Дъблин. А и на теб всъщност ти се ходи, нали?
— Не е там въпросът. Маги те постави в неловко положение.
Той хвана брадичката й и я повдигна.
— Защо ти е толкова трудно да отговаряш на въпроси? Искаш да отидеш, нали? Да или не?
— Да.
— Добре. Значи отиваме.
Устните й се готвеха да се извият в усмивка, когато той се наведе към тях.
— Не ме целувай — произнесе тя безпомощно.
— Виж, това ще ми е трудно — все пак се въздържа и се отдръпна назад. — Кой те е наранил, Бриана?
Тя сведе поглед.
— Може би не отговарям на въпросите ти, защото ти постоянно ги задаваш?
— Ти обичаше ли го?
Бриана извърна глава и се загледа в саксиите.
— Да, много.
Беше му дала отговор, който той осъзна, че не му е приятен.
— Продължаваш ли да го обичаш?
— Би било глупаво от моя страна.
— Това не е отговор
— Напротив. Аз преча ли ти, когато работиш?
— Не — схвана намека й, но не се отдръпна. — Вратът ти е особено привлекателен — за да го докаже, той се наведе и леко го докосна с устни Изпълни го задоволство, когато тя потрепери. — Снощи те сънувах, Бриана. А днес писах за теб.
Повечето от семената й се посипаха по плота вместо в саксията. Тя започна да ги събира.
— Писал си за мен?
— Направих някои промени. В книгата ти си млада вдовица, която се бори да изгради отново живота си.
Не успя да се въздържи и се обърна към него.
— Ще ме опишеш в книгата си?
— Някои аспекти. Очите ти. Великолепните ти тъжни очи. Косите ти — вдигна ръка към тях. — Гъсти, игриви, с цвят на залез. Гласа ти и нежния му тембър. Тялото ти — стройно, гъвкаво и с естествена грация на танцьорка. Кожата, ръцете ти. Ти си пред очите ми, когато пиша, затова пиша за теб. А като оставим настрана външния ти вид, става въпрос и за твоята честност, преданост — неволно се усмихна. — И за сладкишите ти Героят ми е така очарован от нея, както аз от теб — Грей постави ръце на плота и тя се оказа в плен. — И той постоянно се сблъсква с онзи щит, който и двете издигате. Чудя се колко ли време ще му отнеме да го преодолее.