Свидетел в смъртта

— Вярвам ти. — Ив стисна китката му. — Засега приключих тук. От теб искам да уредиш апартаментът да не бъде даван на гости на хотела. Ще възложа обиска на колегите от отдела за борба с наркотиците.

— Разчитай на моето съдействие.

Тя прибра в чантата пликчето с флакончето и опита да с пошегува:

— Колко ще ти струва?

— Моля?

— Каква сума ще загубиш, ако апартаментът стои празен? Колко струва една нощувка?

— В това хотелче ли? Мисля, че по осем хиляди и петстотин на вечер, но има отстъпка за клиентите, които наемат стаята за по-дълго време.

— Нищо работа… какво му плащаш! — иронично подхвърли тя. — Мансфийлд също е наела апартамент тук, нали?

— Да. Нейният е в другото крило, но пак е мезонет.

— Да й отидем на гости. В миналото и тя е взимала наркотици, два пъти е била арестувана. — Ив взе чантата с приспособления и тръгна към вратата. — Може би знае кои са били доставчиците на Дрейко. Нищо чудно наркопласьори да са организирали убийството му.

— Съмнявам се.

— Аз също, но работата на ченгето се състои най-вече в проучване на всички възможности и елиминиране на онези, които не са свързани с разследването. — Тя заключи вратата и понечи да запечата с лепенката, която извади от чантата си.

— Непременно ли трябва да я поставиш? — намръщи се Рурк. — Ще прогониш гостите на хотела.

— Да, трябва. Не бой се, сега броят им ще се увеличи. Представям си как някоя елегантна дама вижда лепенката и се обръща към съпруга си: „Погледни, Джордж! Тук е живял онзи актьор, когото убиха по време на представлението! Подай ми видеокамерата!“

— Потресен съм от цинизма ти — поусмихна се Рурк.

— Не е цинизъм, а е самата истина. — Влязоха в асансьора и щом вратата се затвори, Ив се притисна до съпруга си: — Искам да ме… Божичко! — Захапа устната му, прокара длани по задника му. Извика от удоволствие, отблъсна го леко и скръсти ръце. — Пфу! Сега съм малко по-добре.

— Но не и аз. — Рурк посегна към нея, ала тя сложи ръка на гърдите му:

— Престани, намираме се на обществено място. Никакви игрички в асансьора, в противен случай ще нарушим закона. — Тя съобщи къде отиват и кабината безшумно се понесе по хоризонталната.

— Ще ми платиш за това!

Ив се облегна на стената и промърмори:

— Майчице, колко се страхувам от заканите ти!

Той само се усмихна и опипа гумения конусообразен предмет който незабелязано беше пъхнал в джоба си.

— Има защо да се страхуваш — закани се, в този момент кабината престана да се движи.

— Трябваше да… да си проясня съзнанието, преди да разпитам свидетелката, нали така?

— М-м-м.

— Слушай, тъй като добре познаваш Мансфийлд, искам да наблюдаваш реакциите й по време на разговора.

— А, ето че отново ще ти бъда полезен с нещичко!

Тя спря, обърна се и нежно докосна страната му. Любовта й към него я обземаше в най-невероятни моменти.

— Хубаво е, че си ми под ръка. — Рурк извърна глава и целуна дланта й, при което тя потръпна от отново обзелото я желание. — Да не се размекваме — промълви и тръгна към апартамента на Арина. Натисна звънеца и зачака.