Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
С усилие на волята Рурк отпусна стиснатите си юмруци. Не можеше да понася мисълта, че някой е ударил любимата му жена.
— Никога не си ми казвала, че имаш слабост към билярда. Трябва да изиграем няколко партии.
— С най-голямо удоволствие. Когато кажеш, приятел.
— Само не и тази вечер. Обаждам се, за да те предупредя, че ще се прибера много късно.
— Така ли? — Тя още не можеше да свикне с мисълта, че съпругът й имаше навика в последния момент да я уведомява за ненадейните си пътешествия. — Заминаваш ли за някъде?
— Всъщност вече съм в Ню Лос Анджелис — възникна малък проблем, който трябваше лично да разреша. Бъди спокойна, до довечера ще се върна.
Ив мълчеше. Знаеше, че той се опитваше да я успокои, да я увери, че няма да спи сама и да сънува кошмари. После ни в клин, ни в ръка го попита:
— Как е времето там?
— Прекрасно. Слънчево е, температурата е около двайсет и пет градуса. — Усмихна се и добави: — Но ще се преструвам, че страдам, защото ти не си до мен.
— Да не забравиш. До скоро.
— Стой по-далеч от залите за билярд, лейтенант.
— Ще се постарая. — Екранът потъмня, а Ив се опита да потисне разочарованието си, че Рурк няма да си бъде у дома, когато тя се прибере. Въпреки че бяха женени по-малко от година, вече беше свикнала с присъствието му.
Разгневи се на себе си заради проявата на мекушавост и побърза да включи компютъра. Беше толкова разсеяна, че дори пропусна да го удари както й беше обичай.
Поиска файловете на Снукс и Спиндлър, после нареди на компютъра да постави снимките им една до друга и да раздели съответната информация в две колони. Старецът и проститутката изглеждаха похабени, бяха хора, които не бяха обръщали внимание на здравето си, дори го бяха съсипвали с употребата на наркотици. Все пак лицето на Снукс беше някак благородно и дори благо. Спиндлър пък изглеждаше изключително сурова и непривлекателна и беше поне с двайсет години по-млада от стареца. Бяха от различен пол, произхождаха от различни социални среди.
— Искам снимките, направени на убитата Спиндлър — нареди тя на компютъра.
Жената беше живяла в малка, претъпкана с мебели стаичка, с един-единствен тесен прозорец. Но Ив забеляза, че помещението беше чисто и подредено.
Спиндлър беше просната върху леглото, върху избелелите, пропити с кръв чаршафи. Клепачите й бяха спуснати, устата й беше отворена. Беше гола и гледката не бе особено привлекателна. Сгънатата нощница на жертвата беше върху масичката до леглото. Човек би помислил, че жената е заспала, ако не бяха окървавените чаршафи.
Навярно убийците я бяха упоили, после я бяха рязали. Човекът, който се е потрудил да сгъне нощницата, е бил прецизен и методичен.
Как ли бяха избрали тази жена, питаше се Ив. И защо?
На следващия кадър полицейските служители бяха обърнали мъртвата, която изглеждаше жалка, загубила остатъците от достойнството си. Беше кожа и кости, гърдите й бяха отпуснати, лицето й — покрито с бръчки. Очевидно не беше давала пари за поддържане на тялото си, сякаш беше предчувствала, че няма да живее дълго.
— Искам едър план на разреза — нареди Ив на компютъра. Противно на очакванията й разрезът не беше голям, сякаш хирургът не беше искал да загрози жената. Въпреки че раната не беше затворена, престъпниците бяха използвачи специално замразяващо покритие, за да предотвратят кръвоизлива.
„Този човек действа така, сякаш се намира в операционната. Освен това е много горделив“ — помисли си тя. Прочутите хирурзи винаги оставяха затварянето на разреза на някого от асистентите си — не беше присъствала на операция, но бе гледала много видеофилми за лекари.
— Компютър, анализирай хирургическата интервенция при двамата мъртъвци. Интересува ме каква е възможността операциите да са извършени от един и същи човек.
РАБОТЯ… АНАЛИЗЪТ ЩЕ МИ ОТНЕМЕ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ДЕСЕТ МИНУТИ.
— Добре. — Тя стана, приближи се до прозореца и се загледа навън. Небето беше почерняло. Както обикновено въздушното движение беше претоварено. Някакъв минихеликоптер подскачаше нагоре-надолу, понесен от ураганния вятър. До вечерта щеше да завали сняг и пътуването до дома й щеше да бъде кошмарно.
Ив си представи, че в момента Рурк се намира на пет хиляди километра от заледения Ню Йорк и се разхождаше под палмовите дървета.
Спомни си и за бездомниците, скупчени около огъня в ръждясалия котел, които се опитваха да стоплят премръзналите си ръце. Къде ли щяха да се скрият тази нощ, когато снегът щеше да затрупа града, а вятърът да вие като обезумял човек из пустите улици?
Тя машинално докосна стъклото и студът прониза пръстите й.