Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
— Но, татко, ти имаш достатъчно пари и за двама ни — самонадеяно отвърна Валери, докато си сипваше лъжичка захар в чая, поглеждайки безучастно изпод дългите си нежни мигли.
— Точно като майка си! — въздъхна Дънкан измъчено и отхапа малка хапка от филията. — Нямаш никакво понятие от пари.
— Всъщност… аз съм също като теб, татко. Бедната ми майка си мислеше, че парите се получават по пощата в определени дни. Аз, за разлика от нея, зная как се печелят. Но след като си в такова отвратително настроение тази сутрин, въпросът е дали някоя от твоите сделки с представителите на индианските племена се е провалила?
При тези думи младата дама, чиито тъмни къдрици безупречно падаха над челото, й, изгледа внимателно баща си с ясносините си, но студени очи, издаващи нещо хитро в природата й.
След като тъй внимателно бе намазал филията си с масло, Дънкан внезапно се раздразни, при което Валери приятелски нежно и утешително го попита:
— Добре, кажи ми има ли някой, за когото ти е приятно да разговаряме?
— Не, по дяволите — измърмори баща й, — де да беше така лесно! Говори се за нови инвестиции във Вашингтон. По дяволите, всичко! Няколко индианци умрели и вече всички решила, че става дума едва ли не за любимата им баба.
— Не го вземай толкова навътре, татко! Знаеш, че всяко чудо е за три дни и скоро паниката и суматохата ще утихнат. Няколко гръмки заглавия по вестниците и оправданията ще се намерят набързо. До момента, когато разследването премине през всичките бюрократични нива и препятствия, на никого вече няма да му пука.
Още преди майка й да умре, Валери се бе превърнала в довереница и съветничка на баща си. Присила Уиндъм Стюарт никога не разбра напълно своя шеметен и непрекъснато променящ се съпруг. Той бе един от най-младите, повишени в чин офицер военнослужещи от времето на Гражданската война. Когато си дойде в отпуск в Охайо, той я омая и превзе сърцето й за съвсем кратко време.
Тя винаги с удоволствие си спомняше за неговата униформа. Баща й, съдията Уиндъм, до края не одобри брака им, но въпреки това продължи да изпраща пари на дъщеря си до смъртта й преди три години. Лекарят считаше, че здравето й е извънредно крехко. Самата Валери обаче считаше, че успокоителните, които майка й в течение на двадесет години поглъщаше заради „изхабените“ си нерви, всъщност я бяха довършили.
Дънкан Стюарт не бе пропилял парите на съпругата си, даже напротив, бе увеличил доста голяма част от тях в резултат на успешните си сделки. Неговият проблем се състоеше в това, че той искаше все повече и повече. Често се отбиваше на покер в клуба на Монтана, но някак неловко и безсмислено му се виждаше да подписва чекове от по шест цифри всяка нощ. Знаеше, че този тип игри са нещо съвсем неподходящо за него.
В Хелена, Монтана, милионерите на глава от населението бяха повече отколкото във всеки друг град. Повече от петдесет милионери живееха в малката планинска столица. Част от тях само за месец печелеха милион от някоя своя мина. Стотици млади мъже, изпаднали в немилост, живееха в Хелена, докато отшуми скандалът и семействата им си ги приберат отново вкъщи. Обществото там бе аристократично и крайно екстравагантно. А също и твърде разнообразно.
Една от известните богати дами в Хелена веднъж бе заявила, че се отнася твърде внимателно и учтиво със слугите си, тъй като никой не знае дали на следващата седмица някой от тях няма да се приобщи към висшето общество.
Именно в този край все още можеше да се направи състояние за една нощ — от мините, златните залежи, находищата от сребро, мед и въглища. Освен това можеше да се забогатее от дървените запаси или от построяването на железопътни конструкции и пътища, а така също и от обработването на земята.
По целия свят царстваше философията на грабителя-барон. Джей Пи Морган тъкмо бе установил контрол над стоманената промишленост и източните железопътни линии. Бе време на открити и смели операции и действия.
Дънкан Стюарт и дъщеря му Валери се бяха ориентирали твърде добре в заобикалящата ги действителност — притежаваха надеждна компания; бяха достатъчно уверени в логическия ход на нещата, така че единствената им грижа бяха личните печалби.
— Що се отнася до съпруг, аз вече съм си избрала такъв.
Баща й спря мърморенето си и погледна учудено към Валери. Оставяйки настрани вилицата си, той попита с любопитство: