Сребърен пламък

— При това даже доста ограничено — намеси се Трей — и моля ви, спестете ми срещата с Арабела Макгинис и Фани Диксън, а още повече с техните майки.

— Не бъди така груб, Трей. Ние с баща ти имаме съвместна работа с тези хора — напомни му Блейз учтиво, но с тон, който не търпеше възражения.

Хейзард се подсмихна.

— Аз ще водя срещата с Мириам Диксън. Тя действително надминава всички човешки способности за общуване — поясни Хейзард, — и аз ще призная, че е цяло нещастие да слушаш непрестанните й лицемерно набожни цитати и напътствия.

— Това е, защото е твърде пристрастна лично към теб, скъпи, а освен това знае колко богат си. Затова всеки път трябва да съм много предпазлива да не би случайно да успее да те отмъкне — каза Блейз със закачлива усмивка на лицето.

Очите на Хейзард се разшириха от почуда.

— Мили Боже, едва ли наистина си го мислиш!

Той беше наясно, че на чара му действително не устояваха много жени, но точно Мириам Диксън?! Та той дори не я считаше за жена. По-скоро със старите си банални реплики и трикове му приличаше на изтъркана грамофонна плоча.

— Видя ли какво излезе, татко — каза Трей с широка усмивка на лицето си, — и Фани е също толкова непоносима, въпреки че е така странно привързана към мама.

— Виж какво, миличък, баща ти отдавна е наясно с всички тези неща, още преди да се родиш — каза Блейз със спокоен глас и продължи: — И за да не се изморим всичките, ще направим така, че непоносимите гости да престояват възможно най-кратко. Какво ще кажете?

— Обещаваш ли? — попита Трей.

— Давам ти думата си.

— В такъв случай, нека заповядат… Никой друг, освен мама, не може да се справи така блестящо с подобно затруднение. Тя е истински майстор на справянето с тълпите.

— Всичко това е благодарение на многогодишните ми усилия да се преборя с неуправляемия ти баща — поясни Блейз и повдигна закачливо вежди. — След всичко това ми е твърде лесно да се оправям със света.

— В края на краищата, мое задължение е да те карам да чувстваш живота си пълноценен, нали — подметна също така насмешливо Хейзард.

— Колко мило от твоя страна — измърмори Блейз, като си размениха топли погледи с Хейзард.

— Само запомнете, че в никакъв случай не бива да допускате Мириам Диксън, без да присъствате всички, за да можете да ме отървете от проповедите й — повтори Трей.

— Дадено — увери го Блейз. — Дали десет часът е твърде рано за посрещане на гостите? — попита тя, гледайки към Емпрес.

— Не, десет часът е съвсем добро време — отвърна й Емпрес.