Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Отидох у тях да му помогна с каквото мога. Той вече имаше толкова много канарчета, че просто да не повярваш на очите си. Изпадна в невероятна възбуда, докато ми демонстрираше някои от опитите си: привързваше тежести на краката на птичките и изскубваше част от маховите им пера, за да докаже колко малко е нужно на птицата, за да носи голяма тежест. Беше направил и няколко много хубави модела. Помоли ме да му помогна, когато дойде време да превърне един от тях в работен модел, е който да лети. Искаше да му помогна и при излитането. Казах му, че може да разчита на мен, щом само се пооткачим от кучкарството. Обясних му също, че съм намислил да си направя водолазен звънец и ще ми е нужна неговата помощ при изпробването му. Разбрахме се да се заловим с тези неща, когато приключим кучкарската работа.
Следващия понеделник пак се понесохме с камионетката. Джо беше открил друго място, където да се отърваваме от кучетата. А Пилето предложи всеки следобед да ходим до Мейн Лайн, улицата на милионерите, и там да стоварваме уловените псета. Щяло да бъде много смешно. Щели да се появят нечувани породи от съешаването на псетата с френски пудели и пекинези.
Напълнихме камионетката едва към обед. Кучетата нещо захитряваха, естественият подбор започваше да си казва думата. Закарахме ги у доктора. Той вече човек можеше да убие, след като бе държал цели пет дни другите псета. И веднага се нахвърли на Джо. А Джо само се хили, клати глава и обещава да вдигнем още днес всички кучета. Джо изпитваше удоволствие, като гледаше как доктор Оуенс беснее.
Въпреки цялата врява, която любителите на кучета вдигнаха, нищо не можеха да направят. Почти всички уловени от нас кучета бяха налице и чакаха да бъдат убити. Истината е, че повечето хора се радваха да се отърват от песовете си.
Тоя следобед имението на доктор Оуенс представляваше нещо като комбинация между Синг-Синг и скотобойна. Трупахме кучетата едно връз друго на три реда. Повдигаше ни се от миризмата на изгоряло месо и козина. Горките кучета започваха да усещат какво ги чака и се мъчеха да избягат от металните щипки. Едно от тях, отчасти сетер, отчасти овчарка, отчасти вълк, така се раззлобя, че не можахме да му сложим щипките и се наложи доктор Оуенс да му удари стрихнинова инжекция. Така то си отиде почти по същия начин, както и останалите.
Някои кучета обаче пристъпваха към нас бодро, сякаш с усмивка, въртяха опашки и ни гледаха с очакване, като че ли се готвехме да им сложим каишка и да ги изведем на разходка. Разходка! Разходка към нищото. Ние с Пилето непрекъснато излизахме навън да глътваме малко въздух и да се свестяваме.
Когато всичко се свърши, натоварихме кучетата в камионетката. Натъпкахме ги плътно едно до друго и дори хвърлихме няколко на пода в кабината при Джо. Докато натоварим всичките, стана три и половина. Джо подкара камионетката извън града, покрай Сикейн. Той не продумва дума, преди всичко да е уредено, затова не му задаваме въпроси. Аз си мислех, че е намерил друга пещ или че е решил да ги изхвърлим на някое далечно бунище.
Къщите оредяваха все повече и по едно време започна да се усеща такава ужасна воня, каквато не можех да си представя. С нищо не може да се опише. Навлязохме в тесен неасфалтиран път и спряхме на открито пространство пред някакъв обор. Около постройките бяха навързани коне, които, изглежда, страдаха от шап. Наоколо гъмжеше от големи сини мухи. Около конете винаги се въртят мухи, но не като тези, а и миризмата никак не докарваше на конска.
Конете обаче си бяха коне. Коне за сеч. Това беше кланица за стари кранти. Хвърлих поглед към Пилето; беше направо позеленял. Джо скочи от камионетката. Всички тук очевидно му бяха познати. Джо имаше познати навсякъде. Това, струва ми се, е част от задълженията на един полицай; а Джо може би се и снабдяваше оттук с месо за своите кучета.
Щом слязохме от камионетката, мухите ни налетяха. Беше горещ ден и те взеха да смучат първо потта, а после и кръвта ни. Бяха големи мухи, със синьо-лилави тела и тъмночервени глави. Нямаше отърваване от тия гадини; навираха се в носовете ни, и очите, в ушите. Джо се приближи до нас и каза да се мятаме отново на камионетката. Откара ни до един голям навес. Под навеса се виждаха мъже, цели окървавени, които сечаха огромни късове конско месо.