Ликът на Черната Палмира
- Автор: Васильев Владимир Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ликът на Черната Палмира». Краткое содержание книги:
От векове Светлите и Тъмните спазват условията на Договора, осигурявайки равновесието между Доброто и Злото. Но сега Договорът е нарушен!
Бедата се е случила в Петербург, най-мистичния от „магическите центрове“ в Русия. В града са се появили „диви“ Различни, които не знаят нито за Светлината, нито за Тъмнината, и които се опиват от властта си.
Те спокойно и с лекота пресичат всички действия на носителите на Сила!
И тогава Инквизицията изпраща срещу обезумелите момичета и момчета наказателна експедиция от Тъмни магове…
Рубльов слезе от таксито на няколко пресечки от площад „Въстание“. Шведа и Ефим — точно срещу арката, водеща към кафето. Докато Ефим плащаше, Шведа се отдалечи на няколко крачки от автомобила и се огледа. „Невски проспект“ тази вечер изглежда точно така, както „Невски“ вечерта. Тълпи народ, върволица от автомобили, слой мръсотия по мокрите сгради, ниско и тежко небе. И безкраен, отвратителен ръмеж. Дори рекламата изглеждаше някак помръкнала и нерадостна.
Таксито изръмжа с двигателя и се отдалечи. Ефим, прибирайки в движение портфейла, се приближи до партньора си.
— Дали първо да не хапнем? — попита Шведа.
— Ами хайде — не възрази Ефим, тъй като имаха достатъчно време — още нямаше десет часа, а срещата с новите „приятели“ на Ефим беше в единайсет. — Къде ще идем?
— В „Гамбринус“, там бирата е чешка — без колебание каза Шведа. — Съвсем наблизо е.
Дори в този неприветлив град, където почти нямаше Различни, бродягата Швед се ориентираше като местен.
В единайсет без петнайсет, след като се нахраниха и изпиха по литър пилзенска бира, те се върнаха при интернет-кафето.
Пред входа Ефим нервно трепна с рамене.
— Притесняваш ли се? — съчувствено го попита Шведа.
— Притеснявам се — честно отвърна Ефим. — Може да се каже, че това ми е дебютът…
— Ще свикнеш — безгрижно махна с ръка Шведа. — Ако не блееш и не сглупиш, от всяка бъркотия можеш да се измъкнеш.
— Ъхъ — кимна Ефим.
— Е, да тръгваме…
Шведа и Ефим влязоха.
В кафето имаше много хора, нямаше никакви свободни терминали и трябваше да чакат, но изглежда днес не беше писано на киевчаните да се ровят из интернет или да играят „Куейк“. Още на вратата някакъв дългокоско със студентско-металически вид помаха с ръка на Ефим. Новият познат на най-младия от киевчаните пиеше бира „Степан Разин“ в компанията на подобни младежи, облечени изцяло в черно.
— Привет! — поздрави дългокоското. — Пийпъл, това е Ефим от Киев. Няма да повярвате, но е наш!
— А този? — не много приветливо попита един от седящите, вдигайки брадичка към Шведа.
Погледът му беше пронизителен и настоятелен — направо бормашина, а не поглед.
— А това е мой приятел — непринудено поясни Ефим. — Наше момче.
— На това момче вече му е време за пенсия — измърмори недоверчивият питерец.
Видимата възраст на Шведа наистина не съответстваше на средната възраст на събралите се. Всеки от местните беше най-много на петнайсет-седемнайсет години. Шведа изглеждаше на трийсет; можеше само да се радва, че Рубльов, със своите внушителни габарити и ясно видима плешивина, ще влезе чак след десет минути и ще наблюдава отстрани.
— Дядка, искаш ли бира? — ехидно попита друг младеж, и в този момент Шведа почувства, че някой неумело и много грубо го провери дали е Различен.
Шведа се беше прикрил предварително, но не напълно. Не си струваше да предизвикват излишни подозрения, откривайки се напълно, но и нямаше смисъл да се прикрива докрай. Лъвът едва ли ще бъде приет като свой в компания на котенца. Впрочем, дори прикрит, Шведа изглеждаше по-силен от всеки от присъстващите.
„Може би трябваше да се престоря на пълен слабак? — помисли Шведа с известно безпокойство. — Ще се разбягат и върви ги търси после…“
— Искам бира — заяви Шведа, издърпа стола изпод един пиян очилатко, седящ на съседната маса и потупа по рамото един от Черните: — Мръдни малко.
Направиха му място; направиха място и на Ефим, който не се реши да вземе столове от съседите, а отиде през цялата зала до най-неудобната маса, стояща плътно до бар-плота.
— От Киев ли си? — поинтересува се притежателят на погледа-бормашина.
Но Шведа, без да му обръща внимание, протегна ръка към пластмасовата бутилка „Степан Разин“. Внимателно разгледа етикета и гнусливо помириса гърлото.
— Що за гадост пиете? — процеди той през зъби. — Няма ли нормална бира?
— Има — отговориха му. — „Хайнекен“. По стотарка бутилката.
— Ами тогава иди и вземи „Хайнекен“. — Шведа бръкна в джоба си и хвърли на масата две сини хартийки от по хиляда. — Дядката черпи.