Ликът на Черната Палмира
- Автор: Васильев Владимир Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ликът на Черната Палмира». Краткое содержание книги:
От векове Светлите и Тъмните спазват условията на Договора, осигурявайки равновесието между Доброто и Злото. Но сега Договорът е нарушен!
Бедата се е случила в Петербург, най-мистичния от „магическите центрове“ в Русия. В града са се появили „диви“ Различни, които не знаят нито за Светлината, нито за Тъмнината, и които се опиват от властта си.
Те спокойно и с лекота пресичат всички действия на носителите на Сила!
И тогава Инквизицията изпраща срещу обезумелите момичета и момчета наказателна експедиция от Тъмни магове…
— Тогава къш оттук. — Лайк рязко махна с ръка, отпращайки тримата Светли, а едновременно с това и сваляйки печата от вратата на стаята.
„Да… — помисли си Арик Турлянски. — А после ще кажат, че магът екстра-класа Александър Шереметиев, известен и като Тавискарон, злодейски е издевателствал над начинаещи Светли магове. И това, общо взето, ще бъде истина — само наполовина, както е прието при Светлите…“
— А сега ти. — Лайк се обърна към единствения Тъмен абориген, вещера, колега на Лайк по длъжност. Аборигенът рефлекторно се сви. — Това, че досега не съм срещнал нито един питерски Тъмен, ми хареса, макар че заслугата за това едва ли е твоя. Постарай се да не ме разочароваш и в бъдеще. Нареди на твоите да стоят тихо, като мишлета под метла, докато работим. Имаш ли някакви данни за Черните?
— Малко — отвърна вещерът, след като преглътна. — Когато ни наредиха да се заемем с тях, повечето сътрудници бяха в отпуск…
— А и сътрудниците са само дребосъци — продължи да се заяжда Лайк. — Добре, продължавай.
— Два пъти сме срещали Черни, но всеки път успяваха да избягат и затова не открихме нито едно тяхно леговище. А срещите си провеждат винаги на различно място.
— Числеността им известна ли е? Поне приблизително?
— Не.
— Регистрирани ли са сблъсъци между Черни и нормални Тъмни?
— Не.
— Ясно — обобщи Лайк. — Нула. Както винаги. Нямам повече въпроси. Сбогом.
— Довиждане — моментално скочи вещерът.
— Не ме разбра — студено се усмихна Лайк. — Именно „сбогом“. Защото много се надявам, че никога повече няма да те видя. Нито по време на операцията, нито след това.
Вещерът кимна и излезе припряно.
Известно време възстановяваха защитата на вратата. Лайк, както обикновено, размишляваше, отново излегнал се на кревата. Лариса Наримановна пушеше и загадъчно се усмихваше.
— Ираклий — обърна се Лайк към домакина. — Бъди така добър, обясни на колегите всичко, което се случи. Дори и на тези, които присъстваха.
Под „присъстващи“ се разбираше Симонов, а под „останалите“ — всички освен Лариса Наримановна.
Ираклий, с неговият неподражаем акцент, се зае да разказва. При това толкова красноречиво и артистично, сякаш произнасяше цветист кавказки тост:
— На всички е известно: ако искаш да намериш някого в Питер — иди на „Невски“! Правилно ще бъде, ако преди това разучиш и вероятностите. Точно така и направихме. Най-вероятното място за среща с първия Черен беше ъгълът на „Садовая“ и „Невски“. Аз вървях след Черния, Игор ме прикриваше откъм отсрещната страна, Лайк ни прикриваше изобщо, а Лариса Наримановна ни пазеше от глупаци, да благодарим на тази мъдра жена.
— Има се предвид, когато завлече наблюдателя на Светлите от пътя на Черния в дълбините на сумрака — доволно уточни Симонов. Той изглежда още не беше разбрал, че част от обясненията за предназначени и за него.
— Да. — Ираклий насочи показалеца си към Симонов и продължи: — Черният ни доведе в Дома на книгата и заседна в залата, в която по чиста случайност се намираше и един от местните Светли патрулни — онзи, който мълча като шаран под похлупак, ето на това място само допреди няколко минути. Беше грехота да не се възползваме от такава прекрасна възможност да изгоним Светлите на прилично разстояние. Което и беше направено с присъщите на опитните работници от киевския Дневен Патрул ловкост и умение.
Ираклий се усмихна доволно и поглади разкошните си мустаци.
— Лайк провокира Черния да приложи сила; Светлият, естествено, се намеси; всичко това беше надлежно зафиксирано и впоследствие предадено на адептите на Светлината — не питерските, разбира се, а московските. Също така и в Прага. Уважаемата Лариса Наримановна прикри оттеглянето ни от мястото на събитието. Общо взето, сега работим без директно наблюдение от страна на Светлината — наблизо ще остане само сътрудникът на инквизицията, но той не ни пречи, а напротив — ще е символ на Европейската подкрепа на Различните и гарант на безпристрастността и мъдростта на Инквизицията изобщо. Аз казах!
Ираклий сам си изръкопляска, останалите въодушевено го последваха.
— Юнак! — похвали го Лайк, преднамерено копирайки акцента му. — Каква реч каза, въх! — И вече без никакъв акцент: — И изобщо, трябва да се работи весело, с шеги и закачки. Животът всъщност е един театър, приятели мои, един непрестанен и безкраен театър.
— Драма или комедия? — поинтересува се Шведа с жив интерес, също така престорен.
— Както се получи. Добре. Арик, докладвай — какво има в сградата?
Турлянски, без да си промени физиономията, съобщи:
— Бърлога на Черните. Би приличала на хипарско свърталище, ако не беше една от стаите.