Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
- Ако родителите са живи, вероятно момчето не е - казах.
Едуард излезе на пътя, поправяйки си пътя около маркираните и немаркирани полицейски коли.
- Но всички останали убити жертви бяха нарязани. Не намерихме никакви части от тяло в къщата. Ако момчето е мъртво, тогава това е промяна в шаблона. Не сме разбрали старият шаблон все още.
- Смяната в шаблона може да даде пролуката от която полицайте се нуждаят - казах.
- Вярваш ли в това? - попита той.
- Не.
- На какво вярваш.
- Вярвам че сина на Бромуел е мъртъв и каквото и да е измъчвало и отстранило кожата на родителите му, е взело тялото му. Както и да е, сина е бил убит, не е бил разфасован или щеше да има повече кръв. Той е бил убит по начин, по който в стаята няма да се добави кръв.
- Но си сигурна, че той е мъртъв?
- Тази душа се рееше около къщата Едуард. Някой е мъртъв, ако е имало само трима души, които да живеят в къщата, и двама от тях са отчетени … Свържи нещата сам. - Гледах през прозореца на колата но не виждах нищо. Виждах това младо лице, което се усмихваше на снимките.
- Детективски разсъждения - каза Едуард. - Впечатлен съм.
- Да, аз и Шерлок Холмс. Между другото, сега съм персона нон грата, къде ме водиш?
- Към ресторант. Каза, че не си обядвала.
Кимнах.
- Добре. - след момент попитах: - Какво му е името?
- Чие?
- На сина на Бромуел, какво е първото му име?
- Тад, Тадеос Реджинал Бромуел.
- Тад - казах леко на себе си. Дали е бил принуден да гледа докато са махали кожата на живите му родители? Или те са го гледали да умира преди да са измъчвали тях? “Къде е тялото ти Тад? И защо са го искали?” Нямаше отговор. Не съм очаквала такъв. Душите не са като призраците. По мое знание няма начин, по който да комуникираш с тях директно. Но щях да имам отговорите скоро. Надявах се да е скоро.
- Едуард нуждая се да видя снимките от другите местопрестъпления. Нуждая се да видя всичко, което е записано от полицаите на Санта Фе. Ти каза, че само това последно престъпление е било в Албакърки, така че зарежи ги. Ще започна от другият край.
Едуард се усмихна.
- Имам копия в моята къща.
- Твоята къща? - застанах малко по изправена и се вгледах в него. - От кога полицията споделя файлове с ловец на глави?
- Казах ти, че полицията в Санта Фе харесва Тед.
- Каза че полицаите в Албакърки те харесват.
- Те ме харесват. Теб не харесват.
Той получаваше точка. Все още можех да видя омразата в очите на Маркс когато ми изсъска: „Не помагаш на вещицата да измъчва живите”. Това всъщност беше първият път, в който ми цитират библията. Въпреки, че предполагах, че рано или късно някой щеше да стигне до там, основавайки се на това коя съм и какво правя. Просто не го очаквах от полицейски лейтенант по време на разследване за убийство. Липсваше професионализма.
- Маркс няма да може да реши този случай - казах.
- Без теб, имаш предвид?
- Не трябва да съм аз, но ще има нужда от някой с опит. Те не се занимават с човешки убиец. Нормална полицейска работа няма да свърши работата.
- Съгласен съм.
- Маркс трябва да бъде заместен.
- Ще поработя над това - тогава се усмихна. - Може би приятният детектив Рамирес , който те намира за толкова очарователна.
- Не отивай там, Едуард.
- Той има едно нещо, с което превъзхожда другите ти двама приятели.
- Какво? - попитах.
- Той е човек.
Би ми харесвало да споря, но не можех.
- Когато си прав си прав.
- Няма да спориш с мен? - звучеше изненадан.
- Нито Жан-Клод, нито Ричард е човек. До толкова, до колкото мога да кажа Рамирез е човек. За какво да споря?
- Аз те дразня, а ти си изцяло сериозна.
- Нямаш си на представа колко освежително би било да бъда с мъж, който просто ме иска, без никакви глупости тип Макиавели.
- Да не казваш, че е правил интриги зад гърба ти, точно както вампира?
- Нека просто да кажем, че не съм сигурна вече кои са добрите момчета. Ричард се е превърнал в нещо по - твърдо и сложно заради ролята му като Улфик, вълчият крал, изискваше се от него. И Господ да ми помогне, мисля че е от части, защото аз го изисках от него. Той беше толкова мек за мен, така че стана по - твърд.
- И ти не го харесваш.
- Не, не го харесвам, но тъй като отчасти вината е моя, е трудно да бъда кучка.
- Тогава зарежи и двамата и се срещай с някой човек.
- Правиш го да звучи толкова просто.
- Трудно е само, ако ти го направиш трудно, Анита.
- Просто да ги зарежа и двамата и да започна да се срещам с друг мъж, просто така.
- Защо не? - попита той