Копелето на Истамбул
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0994-7
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Копелето на Истамбул». Краткое содержание книги:
Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул — ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?
Това е книга за разпилените зърна на нара.
През следващия половин час някои на масата на Ася Казанджъ си поръчаха кафе, а останалите — бира. После обратното, първите пиха бира, а вторите — кафе. И продължиха все в тоя дух. Единствен карикатуристът караше само на кафе с мляко, като отхапваше от бисквитите с ванилия към него, макар вече видимо да му личеше, че не се чувства никак добре. При всички положения нищо не се правеше в хармония, ала в този дисонанс беше заложен необичаен ритъм. Ася харесваше в кафенето най-много именно това: сънената умисленост и фарсовия дисонанс. Това място се намираше извън времето и пространството. Истанбул постоянно бързаше нанякъде, а в кафене „Кундера" преобладаваше летаргията. Хората извън него се вкопчваха един в друг, за да прикрият самотата си и се преструваха, че са си много по-близки, отколкото всъщност бяха, докато тук беше точно обратното — всички се преструваха, че са много по-независими, отколкото бяха. Това място беше отрицание на целия град. Ася всмукна дълбоко от цигарата — наслаждаваше се докрай на бездействието, докато карикатуристът не си погледна часовника и не се извърна към нея.
— Осем без двайсет е, скъпа. Урокът ти свърши.
— О, наистина ли трябва да си ходиш? Семейството ти е ужасно старомодно — изпелтечи приятелката на сценариста. — Защо те карат да ходиш на балет, щом не ти харесва?
Това им беше лошото на всички тези приятелки с живот колкото на пеперуда, които сценаристът мъкнеше със себе си. Тласкани от подтика да се сприятелят с всички в групата, те задаваха прекалено много лични въпроси, правеха прекалено много лични забележки, отчайвало неспособни да проумеят, че членовете на групата са привлечени един към друг точно от обратното — от липсата на какъвто и да било искрен интерес към личните проблеми на останалите.
— Как изобщо излизаш на глава с толкова много лели? — продължи приятелката на сценариста, така и не доловила какво се е изписало върху лицето на Ася. — Божичко, толкова много жени, които се правят на майки под един покрив… Лично аз нямаше да издържа и една минута.
Това вече беше в повече. В еклектична група като тази си имаше неписани правила, които не могат да бъдат нарушавани. Ася изсумтя Не обичаше жени и сигурно щеше да се справи по-лесно с това ако самата тя не бе една от тях. Срещнеше ли нова жена, правеше едно от следните две неща: или изчакваше да види кога ще я намрази, или я намразваше от самото начало.
— Аз нямам семейство в нормалния смисъл на думата — Ася я погледна снизходително с надеждата да заглуши каквото и да смяташе да каже другата.
Но докато се опитваше да го направи, погледът ѝ падна върху лъскава сребърна рамка на стената, точно над дясното рамо на приятелката. Беше снимка на път за Червената лагуна в Боливия. Колко хубаво щеше да бъде Ася да е на този път сега! Тя допи кафето си, угаси цигарата и докато свиваше нова, промърмори:
— Ние сме глутница самки, принудени да живеят заедно. Не го наричам семейство.
— Но семейството се свежда точно до това, скъпа — възрази Изключително Неталантливия Поет.
В такива моменти се сещаше, че е най-възрастният в групата само на години, но и като грешки, допуснати през тях. Беше се и развеждал три пъти и беше видял как една по една и трите му бивши съпруги напускат Истанбул, за да отидат възможно най-далече него. От всеки брак имаше деца, които посещаваше от дъжд на вятър, но пък винаги си приписваше гордо собственост над тях.
— Не забравяй — размаха той бащински пръст към Ася, всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семе е нещастно по своему.
В такива моменти се сещаше, че е най-възрастният в групата само на години, но и като грешки, допуснати през тях. Беше се и развеждал три пъти и беше видял как една по една и трите му бивши съпруги напускат Истанбул, за да отидат възможно най-далече него. От всеки брак имаше деца, които посещаваше от дъжд на вятър, но пък винаги си приписваше гордо собственост над тях.
— Не забравяй — размаха той бащински пръст към Ася, всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семе е нещастно по своему.
— Лесно му е било на Толстой да избълва тая глупост сви рамене не съпругата на Карикатуриста Алкохолик. — Имал е жена, която се е грижела за всички битови подробности, възпитавала е дванайсетте им деца и се е трудела до изнемога, само и само негово превъзходителство Толстой да не се разсейва и да си пише романите.