Копелето на Истамбул
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0994-7
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Копелето на Истамбул». Краткое содержание книги:
Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул — ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?
Това е книга за разпилените зърна на нара.
В опровержение на предишните доводи се твърдеше, че бистрото носело името на Кундера, защото това място в пространството всъщност не било нищо повече от плод на развихреното му въображение. Кафенето било измислено място и в него идвали измислени хора. Преди известно време Кундера бил седнал да пише нова книга и се бил заел да разказва за заведението, като по този начин му бил вдъхнал живот и хаос, но много скоро насочил вниманието си към далеч по-важни начинания: покани, заседания и литературни награди, и в това трескаво темпо накрая забравил запуснатата дупка в Истанбул, която дължала съществуването си единствено на него. Оттогава посетителите и сервитьорите в кафене „Кундера" се мъчели да се отърсят от усещането за празнота, ровели се сред отчаяни футуристични сценарии, въсели се над турското кафе в чаши за еспресо и чакали своето предназначение в интелектуална драма, в която трябвало да изиграят главна роля. Сред всички теории за произхода на името на кафенето именно последното обяснение имаше най-много привърженици. Въпреки това все се намираше някой нов в заведението, или пък жаден за внимание, който да застъпи друга теория, а останалите посетители да му повярват в мимолетното затишие и да заобсъждат на дълго и широко новата теория, докато не се отегчат и не затънат обратно в мочурищата на мрачното си настроение.
Днес, когато Карикатуриста Алкохолик се зае да излага поредната нова теория за името на кафенето, всичките му приятели — и дори жена му — се почувстваха длъжни да го слушат внимателно в знак на подкрепа, че най-после се е престрашил да направи онова, за което всички го молеха от цяла вечност — да се запише в „Анонимни алкохолици".
Имаше обаче още една причина всички на масата да са по— състрадателни към него от обикновено. Днес за втори път го бяха подвели под съдебна отговорност за това, че обижда в карикатурите си министър-председателя, и ако в деня на делото съдията подкрепеше обвинението, Карикатуриста Алкохолик можеше да получи до три години затвор. Беше прочут с поредицата си политически карикатури, в които рисуваше целия кабинет като стадо овце, а премиера — като вълк в агнешка кожа. Сега, след като му бяха забранили да използва метафората, той смяташе да нарисува кабинета като глутница вълци, а министър-председателя — като чакал във вълча кожа. Ако му отнемеха и тази карикатура, вече бе измислил и стратегия за отстъпление: пингвини! Беше решен да покаже всички членове на парламента като пингвини в смокинги.
— Ето я и новата ми теория! — каза Карикатуриста Алкохолик, който и не подозираше какво състрадание е породил и бе леко изненадан, че публиката — дори жена му — проявява такъв интерес.
Беше едър мъж с патрициански нос, изпъкнали скули, наситено— сини очи и мрачно стисната уста. Бе вкусил от нещастието и тъгата отдавна. Ала бе станал два пъти по-мрачен, откакто се беше влюбил тайно в недосегаема жена.
От вида му човек трудно би се досетил, че си вади хляба с хумор и че от навъсеното му лице се леят най-смешните шеги. Открай време беше прословут с пиенето си, но напоследък проблемите му с алкохола бяха приели космически размери. Започна да се буди на места, където никога дотогава не бе стъпвал. Но чашата на търпението преля, когато рано една сутрин той откри, че се намира в двора на джамия и се е проснал върху плоския камък, на който миеха мъртъвците — очевидно се бе свлякъл на него, докато е режисирал собственото си погребение. Когато призори успя да отвори очи, до него стоеше млад имам, който бе тръгнал да чете сутрешната молитва и, смаян, се бе натъкнал на непознатия, хъркащ върху камъка на мъртъвците. След тази случка приятелите на Карикатуриста Алкохолик — и дори жена му — се притесниха толкова, че го приканиха да потърси помощта на професионалист и да направи нещо повече с живота си. Днес той най-после беше отишъл на сбирка на „Анонимни алкохолици" и бе заявил на всеослушание, че е сложил край на пиенето. Затова всички на масата — дори жена му — се облегнаха, за да изслушат внимателно теорията му, каквато и да беше тя.