Кървави книги (Том I)

— Никакво летене.

Докато се тътреше по пътеката към къщата, Плямпалото, изглежда, бе осенено от идеята за нова дяволия. Обърна се към Поло с раболепно, но несъмнено самодоволно изражение.

— Мога ли само да кажа нещо? — попита демонът.

— Говори.

— Ще бъде честно да те информирам, че се счита за неблагочестиво човек да има каквито и да било контакти с такива като мен. Дори за еретично.

— Нима?

— О, да — потвърди Плямпалото, ентусиазирано от своето пророчество. — Изгаряли са хора и за по-малко.

— Не и през този век — рече Поло.

— Но Серафимите ще видят — настоя бесът. — А това означава, че никога няма да отидеш на онова място.

— Кое място?

Плямпалото се напъна да произнесе специалната дума, която бе чуло от Велзевул.

— Рая — изрече триумфално то. На лицето му разцъфна противна усмивка. Това бе най-хитрият му ход до момента — изопачаване на теологията.

Джак кимна бавно и започна да дъвче долната си устна.

Демонът навярно му казваше истината: Домакинът на светци и ангели едва ли щеше да погледне благосклонно на връзката му с подобно създание. Достъпът до райските градини сигурно вече му бе забранен.

— Е — рече накрая той. — Знаеш какво имам да кажа по въпроса, нали?

Плямпалото го изгледа намръщено. Не, не знаеше. После доволната му усмивка помръкна, защото проумя накъде бие Поло.

— Какво казвам? — попита Джак.

Победен, демонът промърмори фразата:

— Che sera, sera.

Поло се усмихна.

— Все още има надежда за теб — рече той и го преведе през прага, като затвори вратата с почти ведро изражение.