Дъщерите на мрака
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321357
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщерите на мрака». Краткое содержание книги:
- Радвам се за теб.
- Слушай. - каза той. - Мисля че трябва да почнем да търсим за теб. Има много момчета...
Мари-Линет изсумтя.
- Марк. Ако исках да срещна момче, щях да срещна момче. Не се нуждая от помощ.
Той направи смутената усмивка отново.
- Съжалявам.
Но Мари-Линет си мислеше. Естествено че би искала да срещне някой, който щеше да я приема напълни, който ще дели всичко с нея. Това беше мечтата на всички. Но за колко хора се сбъдваше? И наоколо нямаше много момчета... Тя откри че мислеше за Джеръми Ловет отново. Неговите кафяви очи...
Но не можа да задържи картината. Продължаваше да изчезва. За неин ужас се промени в очи променящи се в сини и златни и сиви, зависещи от начина по който хващаха светлината.
О, Господи, не. Аш беше последния човек който щеше да я разбере. И тя не искаше да дели седалка в автобуса с него, камо ли живота си.
- Това което искам да знам е, кой ви направи вампири. - Марк каза. Те седяха на големите, Викториански мебели в хола на Фермата на Бърдок. Роуан беше запалила огън в камината. - Старата дама ли беше? Леля ви?
- Никой не беше. - Джейд каза, изглеждайки обидена. - Ние не сме създадени вампири. Ние сме Ламия. -тя го произнесе ЛАЙ-МИИ-ъх.
Марк я погледна объркано.
- Ъх-хъх. И какво е това?
- Това сме ние. Това са вампири които могат да имат бебета, и да ядът, и да остаряват ако искаме, и да живеем в семейства. Най-добрия вид вампири.
- Това е раса вампири, всъщност. - Кастрел каза. - Вижте, има два вида вампири, ясно? Такива каквито започват като хора и са променени във вампири когато ги ухапят, и такива които са родени вампири.
Такива каквито сме ние. Родът ни започва... е, нека кажем от много далеч във времето.
- Най-далече. - Джейд се намеси отново. - Ние сме Редферн, започваме още от праисторически времена. Мари-Линет мигна.
- Но вие трите не сте толкова стари, нали? - каза тя нервно.
Роуан прикри смеха си.
- Аз съм на 19, Кастрел е на 17, Джейд е на 16. Не сме спрели да стареем все още.
Кастрел гледаше към Мари-Линет.
- Колко стара изглеждаше леля ни?
- Ъм, около седемдесет, седемдесет и пет, предполагам.
- Когато последно я видяхме изглеждаше на около 40. - Кастрел каза. - Това беше преди десет години, когато тя напусна острова.
- То тя всъщност е била жива за седемдесет и четири години до тогава. - Роуан каза.
- Това става с нас - ако спрем да задържаме стареенето, бързо се наваксва.
- Което ако сте били живи за пет или шестстотин години, може да е много интересно. - Кастрел каза сухо. Мари-Линет каза:
- Значи този остров, от където идвате - това ли е Нощния Свят?
Роуан изглеждаше изненадана.
- О, не, това е просто безопасен град. Нали знаеш, място където нашите хора, всички живеят без хора. Хънтър Редферн го основал обратно в 16-ти век, за да имаме безопасно място за живеене.
- Единствения проблем. - Кастрел каза, с блестящи златни очи. - Е, че хората все още правят нещата както са ги правили в 16-ти век. И направиха правило, че никой не може да тръгне - освен някой мъже, на които се има пълна вяра.
Като Аш, предполагам, Мари-Линет си помисли. Тя беше готова да го каже, но Роуан говореше отново.
- Затова ние избягахме. Ние не искахме да се омъжим за тези, когото баща ни кажеше. Искахме да видим човешкия свят. Искахме...
- Да ядем забранена храна. - Джейд се намеси. - И да четем списания и да носим панталони и да гледаме телевизия.
- Когато Леля Опал напусна острова, тя не каза на никого къде отива - освен на мен. - Роуан каза. - Тя ми каза, че отива в този малък град наречен Бриар Крийк, където семейството на съпруга й построило къща преди сто и петдесет години...
Мари-Линет прокара пръстите си по светло-зелената възглавница.
- Добре, но - къде е Нощния Свят, тогава?
- О... това не е място... - Роуан изглеждаше несигурна. - Това е - трудно е да се обясни, всъщност. - каза тя.
- Вие дори не трябва да знаете, че съществува. Двата най-важни закона на Нощния Свят са, че никога не трябва да позволяваме на хората да научат за него... и никога да не се влюбваме в човек.
- И Джейд нарушава и двете точно в тази минута. - Кастрел промърмори.
Джейд само изглеждаше доволна.
- И наказанието за двете е смърт - за всички замесени. - Роуан каза. - Но... вие сте от семейството. Затова ето. - Тя си пое дъх. - Нощния Свят е нещо като общество. Не само вампири. От вещици и върколаци и шейпшифтъри, също. Всякакви видове Нощни Хора. Ние сме навсякъде.