В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
— Не ми пробутвай този „живот в страх“, по дяволите! Не гледаш ли новините? Светът е пълен с маниаци, които убиват безпричинно. Никой не е в безопасност. А тук, в Барлоу, не е така. Можеш да се разхождаш из улиците спокойно и никой няма да те заколи, изнасили или пръсне черепа. Не се налага да заключваш вратата на къщата, дори и през нощта. Тъй че не ми говори за живот в страх. Тук, в Барлоу, човек няма от какво да се страхува, стига да играе по правилата.
— Но ако нарушиш правилата…
— Тогава нещата се сговняват.
Тя погледна към положените си длани на скута. Чувстваше ги изстинали.
— Вярно ли е онова, което разправят за крулите?
— Зависи какво си чула за тях.
— Ох, Господи, Арт!
Дланите й се покриха с червени петна. Очите й се напълниха със сълзи. Тя се присви напред, избухвайки в ридание.
Арт я погали по гърба.
— Успокой се — каза той. — Хайде, успокой се. Няма защо да плачеш.
— Аз… Ох, Господи, толкова съм изплашена!
— Хей, стига си плакала!
— Ако ти не ни помогнеш… Джени е… тя е още дете! Как можеш… да й сториш това!
— Да й сторя какво?
— Да я предадеш на крулите.
— Предай се. Позови се на правото си на самоотбрана. Всички знаят какво копеле беше Ханк. Ще бъдеш оправдана. Няма защо да те е грижа за крулите. Те нямат работа с теб от момента, в който забравиш за глупавата си идея да бягаш.
— Ти не разбираш — изхлипа тя.
— Обади се на Джон. Той ще ти даде разумен съвет.
— Не мога. Той… Той снощи отиде при дърветата.
— Знам. Бях с него.
— Не, искам да кажа, че по-късно той се върна там.
— Какво? — възкликна Арт с дълбок и груб глас.
— Върна се, за да освободи някакво момиче.
— Ти се шегуваш!
— Именно заради това… се наложи да бягаме.
— Този идиот! — избухна Филипс. — Този проклет идиот! Знаех си снощи, че нещо не е наред. Усетих го по начина, по който се увърташе около онази мадама. Разбрах, че нещо става. Как, по дяволите, е могъл… да направи подобно нещо? Да ви сложи на топа на устата! Ами Джени? Бога ми, не е ли знаел, че по този начин направо ви реже гърлата?
— Имаше намерение да се върне за нас.
— Но не се върна.
Пег вдигна рамене.
— Може и да се е върнал, но…
— Не. Няма начин. Крулите сто на сто са го спипали. И Сега ще искат теб и Джени — най-близките му роднини.
— Ние ли сме „най-близките роднини“?
— Най-близките и единствените! Крулите ще дадат поредния урок и това ще е чрез вас.
— Това не е справедливо.
— А кое е справедливо? Съжалявам, Пег. Наистина съжалявам.
Той стана от кушетката. Пег вдигна лице. Изтри сълзите си и попита:
— Няма да ни помогнеш, така ли?
— Бих искал да помогна, миличка.
— Мислех си, че… ме обичаш.
— И правилно си мислила. Харесвам те много — знаеш това. Но не можеш да очакваш от мен да жертвам живота си, нали?
— Но ако ни откараш оттук и не се върнеш…
— Няма начин.
Той прекоси стаята, насочвайки се към телефона.
Пег с треперещи ръце започна да разкопчава копчетата на роклята си.
— Не е време за това — отсече той.
Тя се изправи и тръгна към него, като продължаваше да разкопчава роклята си.
— Стига. Не ставай глупачка.
Той вдигна слушалката и се приготви да завърти шайбата.
Пег бръкна под роклята си и хвана дръжката на ножа.
Арт започна да набира.
Тя извади ножа и каза:
— Спри!
Арт видя ножа. Ухили се. Продължи да набира.
— Пусни ножа — каза той, — преди да съм ти го отнел и накарал да го изядеш.
— Постави обратно слушалката! — прозвуча друг глас.
Погледът му се плъзна край Пег.
Тя обърна глава и видя Джени, застанала в коридора. Лицето и дрехите й бяха все така покрити с изсъхнала кръв. Пред себе си държеше голяма възглавница.
Отзад, откъм дъното на коридора, като шумолене на листа при силен вятър продължаваше да се чува течащата от душа вода.
— Поогледах тук-таме и… — каза Джени и се разсмя с половин уста. — Познайте какво намерих?