В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
— Всичко е наред! Хайде, влизайте.
Нийла и Шери пристъпиха прага. Робинс затвори вратата зад тях, с което отряза пътя на лунната светлина. Дървеното резе падна. Той запали втора клечка. Под трепкащата й светлина бързо се огледа за лампа. На една от стените откри закован свещник с лоена свещ. Запали я. На всяка стена висеше по един свещник. Запали всичките свещи. Под играещите пламъци стаята се изпълни с причудливи сенки.
— Това трябва да е легло — измърмори Шери, загледана в куп кожи, нахвърляни една върху друга.
Седна върху тях. После се излегна с въздишка.
Нийла продължаваше да стои в средата на помещението. Обърна се бавно към Робинс. Очите й се спряха върху лицето му.
— Трябва да се махнем оттук — каза тя.
— Нуждаем се от почивка — отвърна Робинс. — А пък и от това място ще можем лесно да се отбраняваме.
Шери надигна глава.
— Аз не излизам.
— Но… — възрази Нийла, нервно потривайки с длан устните си. — Онзи, който живее тук, и онзи, който е набил главите на коловете, навярно са едно и също лице.
— Не искам и да слушам за това — каза Шери.
— Ами какво ще стане, като се върне?
Седемнадесета глава
Арт Филипс отвори вратата. Беше по спортни гащета.
— Пег? — възкликна той учудено.
Тя влезе в тъмното фоайе, следвана от Джени. Арт затвори вратата. Запали лампата и под бликналата светлина ги загледа втрещено.
— Исусе, какво се е случило?
— Имаме неприятности — каза Пег.
— Досещам се, като ви гледам. — Поклати глава, намръщи се и разтри с длани очите си. Косата му бе разрошена. Бяха го изтръгнали от сън. — Какви са тези неприятности? Елате насам и седнете. Господи Исусе!
Тръгнаха след него към всекидневната. Пег гледаше бледия му луничав гръб. Гащетата му се бяха смъкнали. Над ластика се показваше горната част на цепнатината на задника му. Само преди два дни тя бе пъхнала пръст точно там и беше смъкнала същите тези гащета. Той падна по гръб на леглото и тя му го пое в устата си… Само преди два дни. А сега се страхуваше да го помоли за помощ.
Той се обърна към Джени.
— Това кръв ли е?
Тя кимна.
— Ранена ли си?
Тя отвърна със странна усмивка:
— Не е моята кръв.
— А чия?
— Попитай мама.
— Искаш ли да се измиеш? — попита той. — Или да вземеш един душ?
— Да. Благодаря.
Той й посочи къде се намира банята. Докато тя отиваше натам, я проследи с поглед, почесвайки се по главата.
— Кажи какво се е случило, Пег.
— Напуснах Ханк.
— Какво искаш да кажеш? Седни тук.
Той се отпусна на кушетката и потупа с длан възглавничката до него. Пег седна. Той заразтрива успокояващо врата й.
— Снощи се опит ах да избягам от Ханк. Но тъкмо с Джени се измъквахме и той ни хвана. Той… той започна да малтретира Джени. Трябваше да го спра. А той я биеше ли, биеше… И така аз… мисля, че го убих.
— Ти си убила Ханк?
— Заклах го.
Излъга изненадващо лесно за нея самата. Арт продължаваше да я гали по врата. Не каза нищо. Пег чуваше шума от течащата вода в банята.
— И къде смятахте да отидете? — попита накрая той.
— Искахме да се махнем далеч оттук. В Лос Анджелис, може би.
— Луди ли сте? Не можете да напуснете Барлоу.
— Но аз го убих, Арт!
— Има и други начини да се оправиш. По параграфа „неизбежна самоотбрана“ или нещо от този род. Не можете да напуснете Барлоу. Това е самоубийство.
— Можем… ако ти ни помогнеш.
Той бързо отдръпна ръката си от врата й.
— Няма как.
— С твоя пропуск…
— Това няма да ви помогне. Безполезен е, ако са започнали да ви търсят. Ще преградят пътищата на изходите от града…
— Вече поставиха прегради. Все пак Джени има идея. Можем да се скрием в багажника на колата ти. Няма да проверяват и него.
— Напълно е възможно да го проверят. — Той сплете пръсти зад тила. Облегна се и отправи поглед към тавана. — Хубаво ме насади, няма що.
— Знам. Съжалявам.
— Ако не ще предам и открият, че си била тук…
— Никой няма да узнае.
— Така или иначе ще узнаят. Ще дойдат и за мен.
— Там е цялата работа, Арт. Тръгни с нас и никога не се връщай. Не могат да ти навредят, защото нямаш семейство, нито роднини. Ще бъдеш на свобода и в безопасност. И никога повече няма да те е грижа за крулите. Не ти ли харесва това? Не си ли умори да живееш в страх?