С уважение: Негов син Том Гайгер.
След погребението отидоха в един ресторант, намиращ се в партера на участъка, където Том се отблагодари на присъстващите с обилно количество храна и напитки. Бети, Трейси и Роби бяха поели охотно темата за превратностите на съдбата, Бети откри в Трейси страхотна приятелка и събеседничка. През време на разговора често им се налагаше да слушат с удоволствие малкия Роби, на който му се беше развързала приказката и който ги прекъсваше при всеки удобен момент. Говореха за домакинството, за работата, за компанията на съпруга ѝ, за приятелите на малкия. Тревор беше седнал до Том и двамата разговаряха по съвсем други теми:
— Какво ще правиш сега? Вероятно ще си тръгнеш и ще продължиш делото си в „Gamestorm ltd“?
— Да. Отпуската ми приключва и още тази вечер ще тръгнем. Може би ще навестяваме от време на време къщата. А и другата отпуска отново сме тук.
— Ще ми липсваш, приятелю — каза с нотка на тъга Тревор, — с теб преживяхме много. Определено този период от живота си ще го запомня завинаги.
— Ти също ще ми липсваш. Не си спомням да е имало мъж досега, с който да ми е било така приятно да общувам. Когато имаш възможност заповядай със семейството си в Лос Анжелис. Ще ми бъде много драго да ми гостуваш. А и искам да ти върна всички жестове, които направи за мен. Тук разбрах, че все още има хора, за които целта в живота не са парите, а да спечелят уважението на другите. Такъв си ти, Тревор, и аз много се радвам, че те имам за приятел.
— Благодаря ти, Том. Това признание значи много за мен, най-вече изречено от устата на толкова влиятелна и уважавана личност.
Двамата си стиснаха ръцете. Отдалече изглеждаха като двама пияници в меланхолично настроение, макар и да не бяха пили много.
— Не е ли странно? Две погребения на един и същи човек в рамките на една година, и то с различни трупове — попита в леко ироничен тон Тревор.
— По-интересно е какво ще правя с гроба на татко в Лос Анджелис. Мисля да му махна паметника и да го обезлича. Този човек не заслужаваше да бъде погребан в двора на семейния ни параклис.
— Не мисля, че си прав, Том. Ти все още си афектиран и не разсъждаваш нормално. Според мен просто трябва да смениш надписа на Рандолф с Хенри.
— Само това ли? След всичко, което този човек е направил?
— Само това Том. Аз не съм убеден, че Хенри е бил толкова черен и ужасен. Той просто е имал реалната цел да живее добре, бил е добър стратег, както и честен и услужлив приятел. Той ви е обичал — теб и майка ти, — като свое семейство, стараейки се да не ви липсва нищо.
— Но той е УБИЛ истинския ми баща! — възрази Том. – Убил е брат си близнак! Братоубийството не е ли един от най-тежките грехове? Смятам, че само с това свое деяние той трябва да бъде мразен. Той не заслужава тези пари, тези богати имоти. Всичко това е на истинския ми баща, този, който ме е създал. А Хенри ги е взел на готово чрез убийство и с тях е направил този земен рай.
— Така е, но едва ли истинския Рандолф би направил това. Наистина, за убийството, което Хенри е извършил, би трябвало да бъде съден, но той все пак е искал да живее по-добре, да живее истински, да изпълни ЦЕЛИТЕ си. Със сигурност ако е имал друга алтернатива, която да не включва убийство, би се възползвал от нея. Не мисля, че Хенри е бил толкова лош и въпреки че е извършил такъв ужасен и непростим грях, той е бил един от малкото в живота му. Може би накрая Хенри дотолкова се е приспособил в ролята на брат си, на истинския ти баща, че наистина си вярвал, че е той.
— Навярно си прав, обаче в случая Рандолф е добрият герой, а Хенри — лошият. И все пак как е възможно тази личност, след такова кърваво престъпление, да се превърне в най-добрия и уважаван човек?! Не е правилен и не е справедлив този негов приз.
— Всичко е възможно, Том. Животът не е нискобюджетен филм или приказка. Тук няма добри и лоши, може би хората трябва да се делят на добри и по-малко добри.
— Разбирам те напълно. А смяташ ли, Тревор, че близнаците са свързани помежду си чрез психологическа връзка. Аз зная, че четат мислите си, често чувствата им съвпадат и действат като едно цяло.
