От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

В такъв случай да се разведем, а?

Бременна в шестия месец, Кристи взела друго решение. Щяла да направи всичко възможно да спаси брака си, ако той се закълне, че ще сложи край на връзката си и повече никога няма да вдигне ръка срещу нея. Разплаканият Риаз с хлипане се съгласил.

Но Кристи не била свършила. „Ако някога се разведем, казала тя, ще бъда особено стриктна при изпълнението на съдебните разпореждания за свиждания с децата, защото съм чувала за бащи, които отвеждат децата си в чужбина."

Риаз паднал на колене и изрекъл:

83

Кълна се в Аллах, че никога няма да ти отнема децата. Аз не съм се гърчил в родилни мъки. Ти носиш децата в тялото си, ти им даваш живот, ти се грижиш за тях. Ти си най-добрата майка на света. Може да имам много жени, но нито една от тях не ще бъде по-добра майка от теб.

Колкото и мелодраматична да била клетвата му, Кристи позярвала. Дори Риаз не можел да наруши клетва в името на своя бог с лека ръка. Тя предпочела временно да забрави, че е омъжена за човек, за когото нямало свети неща.

В началото на 1988 година Риаз започнал често да споменава семейството си и Пакистан ¦ твърде подозрително за човек, който отдавна бил зарязал отечеството. Направил си резервация за март месец преди термина на жена си. Докато се приготвяли да тръгват към летището, Кристи я свило сърцето. Може би е по-добре да оставят Джон при родителите й, рекла тя.

Риаз се обидил.

Ти какво смяташ, че ще направя: ще го измъкна насила от ръцете ти на летището и ще побягна с него, така ли? Кристи, това аз никога не мога да направя. Детето принадлежи на майка си аз никога не бих могъл да се грижа за него така, както се грижиш ти.

Кристи била забелязала напрежението, което не изоставяло Риаз, но все пак се надявала, че той ще се върне за раждането на второто им дете. Риаз отказал да отложи пътуването нямал желание да бъде до нея, когато започнат родилните болки.

Толкова болка съм ти причинил, че просто не мога да издържа да те гледам как се мъчиш казал й той.

Адам се родил на. 6 април 1988 година. Риаз се върнал месец по-късно. Погледнал със съмнение новороденото и отсякъл:

Това не е мой син. Моите очи са кафяви. Твоите са кафяви. Как може неговите да са сини?

Кристи му напомнила, че братът и дядото на Риаз са синеоки, но Риаз не мирясвал. Адам не бил негов син и толкоз. От този момент той започнал да пренебрегва бебето.

Риаз престанал да я бие, но Кристи знаела, че нещо не е наред. Мъжът й прекратил лекарствата и изглеждал все по-по гаснат. Намерил утеха в уискито и започнал да пие много. Когато Кристи забременяла отново два месеца след

84

раждането на Адам, съпругът й изпаднал в ужас при мисълта, че трябва да изхранва още едно гърло.

Това е вече прекалено! оплакал се той.

Затова пък изглеждал щастлив и оживен след разговорите с роднините си, които започнали да се обаждат много по-често с покана да ги посети отново.

Трябва пак да отида рекъл той веднъж.

Кристи му предложила да пътуват семейно идната пролет, след раждането на бебето, което се очаквало през април. Бременността й протичала тежко, с контракции и тя не била в състояние да пътува.