От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Не бях толкова наивна, да смятам, че две културни традиции могат да са смесят безпроблемно каза тя. Знаех, че ще са нужни компромиси и отстъпки и от двете страни. Тази нощ отстъпих аз, защото не смятах, че се е случило кой знае какво.

През следващите дни объркването й се засилило още повече. Преди женитбата винаги присъствала, когато идвали приятелите на Риаз. Сега все по-често трябвало да остава сама. , ч

*Не разбираш езика, пък и те се чувствуват неудобно пред теб рекъл й не съвсем любезно Риаз. Не са свикнали в стаята да има жени.

Кристи разказваше, че било „като в приказките на ужаса, в които съпругът се превръща в чудовище в деня на сватбата. Бях притеснена и ядосана, но знаех, че пребиваването ми тук е към своя край и не исках да го помня с лошо. Едно от онези изпитания, при които просто стискаш зъби какво друго ти остава да направиш?"

Когато се разделила със съпруга си през август новата му виза не била още готова, Кристи прегърнала силно Риаз и го притиснала до себе си. Тя си припомнила всички хубави неща в живота им; била сигурна, че щом се приберат в Америка, нещата ще се оправят. В края на краищата се обичали, нали така? Щели да направят всичко възможно бракът им да излезе сполучлив.

Четири месеца по-късно, на 24 декември 1986 година, Риаз кацнал в Детройт. Това била първата им Коледа заедно и първата среща на Риаз с малкия му син Джонатан. Срещата била нежна и вълнуваща. Той я ухажвал така, как-

79

то и преди женитбата. „Като си помисля сега, каза ми тя, това бе най-хубавият момент от брака ми."

Наели къща в Ливония, недалеч от родителите й, и Риаз започнал работа в една бензиностанция. Работел само нощна смяна и бил много съвестен, но Кристи усещала, че не е доволен от този неквалифициран труд. Било временно, казвал й той, само докато разработи бизнеса си с ориенталски килими. ^ . k

Риаз бил внимателен и нежен баща и тези първи няколко месеца преминали в щастие и пълно разбирателство. Кристи се дразнела, когато той се представял за пет години по-възрастен, отколкото бил в действителност, или когато излъгал семейството си, че бензиностанцията е негова. Ако признаел истината, казал й той, повече нямало да го уважават.

Уважаваш ли ме? непрестанно питал той Кристи.

Разбира се отвръщала тя. Докато работиш упорито, изобщо не ме вълнува какво точно нравиш.

Ала Риаз никога не оставал доволен от отговора й.

Не след дълго бракът им започнал да се руши. Въпреки че баща му пращал пари (веднъж от Пешавар пристигнал чек за 10 000 долара), търговията с килими, която искал да започне Риаз, така и не потръгвала. Никой не му давал възможност, недоволствал той: тук към чужденците хранели куп предразсъдъци. Непрекъснато се тревожел за пари и накарал Кристи да започне работа като секретарка в адвокатска кантора тя не се чувствувала готова за това, Джон бил едва на няколко месеца. Риаз загубил интерес към детето и престанал да помага вкъщи.