Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
Известно време Констанс не каза нищо. Просто го наблюдаваше спокойно. Фелдър за пореден път бе поразен от красотата й: от интелигентното изражение, от лъскавата кестенява коса. Тя притежаваше далеч повече самообладание от обичайното за жена, която изглеждаше на двайсет и две или двайсет и три.
— Докторе – рече тя най-сетне. – Дължа ви големи благодарности. Отнесохте се с мен с доброта и уважение. Но ако сте дошъл днес, за да ми се подиграете, се опасявам, че високото ми мнение за вас може да се накърни.
— Не съм тук, за да ви се присмивам – възрази Фелдър искрено. – Тук съм, за да ви помогна. Но за тази цел първо трябва да ви разбера по-добре.
— Аз ви казах истината. Или ми вярвате, или – не.
— Искам да ви повярвам, Констанс. Но поставете се на моето място. Биологически е невъзможно да сте на сто и трийсет години. Затова търся друго обяснение.
Тя отново помълча за кратко.
— Биологически невъзможно? Докторе, вие сте човек на науката. Вярвате ли, че може да се присади сърце от един човек на друг?
— Разбира се.
— Вярвате ли, че рентгенографите и ядрено-магннтният резонанс могат да направят снимки на вътрешните структури в тялото, без прибягване до инвазивни процедури?
— Естествено.
— По времето, когато съм се родила, подобни неща биха били сметнати за „биологически невъзможни“. Наистина ли е „невъзможно“ медицината да забави стареенето и да удължи живота отвъд естествените му граници?
— Е… Може да се увеличи продължителността на живота. Но да поддържаш момиче в разцвета на двайсетте за повече от век? Не, съжалявам, но това няма как да стане. – Докато говореше, Фелдър усети разколебаване в собствените си твърдения. – Нима казвате, че това се е случило с вас? Че сте била обект на някаква медицинска процедура, която е удължила живота ви?
Констанс не отвърна. Фелдър внезапно усети, че се движи в правилната посока.
— Как се случи това? Откъде започна? Кой е извършил тази процедура?
— Ако кажа нещо повече, това би било нарушаване на конфиденциалността. – Констанс приглади роклята си. – Вече казах повече, отколкото трябваше. Единствената причина да ви кажа всичко това е, че усещам искреното ви желание да ми помогнете. Но не бива да говоря повече. В какво ще изберете да повярвате, е изцяло ваш избор, докторе.
— Така е. Благодаря ви, че споделихте това с мен. – Фелдър се поколеба. – Питах се дали бихте ми направили една услуга.
— Разбира се.
— Бих искал да си спомните детството си на Уотър стрийт. Най-ранните ви спомени от квартала.
Тя се взря в него много внимателно, сякаш претърсваше лицето му за някакъв знак за лукавство или измама. След минутка кимна.
— Спомняте ли си Уотър стрийт ясно?
— Да. Помня добре.
— Чудесно. Бяхте споменала, че домът ви е бил на № 16?
— Да.
— И сте била на около пет години, когато родителите ви са починали?
— Да.
— Разкажете ми за най-близкото ви обкръжение – имам предвид в жилището ви.
За момент напрегнатите очи на Констанс се взряха сякаш много далече.
— Съседът беше тютюнджия. Спомням си миризмата на „Кавендиш“ и „Латакия“, която навлизаше през прозореца на нашия апартамент. Срещу нас живееше продавач на риба. Котките от махалата обичаха да се събират край тухлената стена на задната му градина.
— Спомняте ли си нещо друго?
— Отсреща имаше и магазин за мъжки дрехи. Викаха му „Лондон таун“. Спомням си манекена, показан на табелата. А по-надолу беше дрогерията на Хъдъл. Спомням си я, защото баща ми ни заведе вътре веднъж и ни купи шоколадчета за по едно пени. – Лицето и кратко просветна при спомена.
Фелдър намери отговорите за повече от леко тревожещи.
— Ами училището? Ходехте ли на училище на Уотър стрийт?
— Имаше училите долу на ъгъла, но аз не ходех. Родителите ми не можеха да си го позволят. По онова време нямаше всеобщо безплатно образование. А и както ви казах, аз съм самоука. – Тя замълча за момент. – Защо ми задавате тези въпроси, д-р Фелдър?
— Любопитен съм да видя колко ясни са спомените ви.
— Защо? Колкото да се самоубедите, че са плод на самозаблуда?
— Ни най-малко. – Сърцето му биеше бързо и той се опита да прикрие възбудата и объркването си.
Констанс срещна очите му и го погледна, сякаш виждаше през него.
— Ако не възразявате, докторе, уморена съм.