Тревожна кръв [bg]

Паркира пред пъб, запали цигарата, за която жадуваше от два часа и половина, и включи телефона си. Вече имаше две пропуснати обаждания от Брайън Тъкър, но вместо да позвъни на стареца, натисна номера на Робин. Тя отговори след второто позвъняване.

– Какво стана.

Страйк ѝ разправи. Когато приключи, настана кратко мълчание.

– Я пак повтори подсказката – помоли напрегнато Робин.

– „Ще я откриете, където ще намерите М54“.

– Да не би магистралата М54?

– Може и нея да е имал предвид, но изпусна определителния член.

– Магистрала М54 е към трийсет и пет километра дълга.

– Знам.

Реакцията вече влизаше в сила: Страйк би трябвало да изпитва триумф, а всъщност бе уморен и напрегнат. Телефонът му издаде сигнал и той погледна екрана.

– Отново Брайън Тъкър се опитва да се свърже с мен – каза той на Робин.

– Какво ще му кажеш?

– Истината – изрече мрачно Страйк и издуха дим през отворения си прозорец. – Доктор Бижрал вече позвъни в Скотланд Ярд. Бедата е, че ако тази следа е безпредметна или неразгадаема, Тъкър ще знае, че Крийд е убил дъщеря му, но никога няма да получи тялото ѝ. Нищо чудно това да е представата на Крийд за върховно мъчение.

– И все пак не е малко да получиш признание, нали? – продума Робин.

– Тъкър от десетилетия е убеден, че Крийд я е убил. Признание без тяло просто държи раната отворена. Крийд все така пос­леден ще се смее, ще знае къде е тя и няма да каже... При теб как мина в Британската библиотека?

– О, добре – отвърна Робин. – Открих Джоана Хамънд преди два часа.

– И? – попита Страйк, заинтересуван.

– Имала е голяма бенка на лицето. На лявата буза. Вижда се на сватбената ѝ снимка, публикувана в местния вестник. Ей сега ще ти я пратя.

Прозвуча бипване и Страйк видя, че Робин му е пратила снимка.

Отвори я и видя двойка на сватбения им ден през 1969 година: размазан черно-бял образ на сияеща брюнетка с големи зъби, накъдрена на пръстенчета коса, дантелена рокля с висока яка, цилиндрична шапка върху воала и голяма бенка на лявата буза. Русият младоженец бе изправен зад рамото ѝ, не се усмихваше. Дори след минути брачен живот изглеждаше готов да размаха бейзболна бухалка.

– Не е била Стрелец според Шмит – каза Робин, когато Страйк отново долепи телефона до ухото си, – била е Скорпион...

– Което според Талбът би ѝ прилягало по-добре предвид бенката – въздъхна Страйк. – Трябваше да прегледам всички отлики, след като ти откри това за Шмит. Можеше по-скоро да стигнем до извода.