Шогун

Торанага не откъсваше поглед от противника си.

— Сугияма беше наш общ приятел. Наш другар и по-достоен самурай не се е раждал. Истината за неговата смърт би трябвало да ви интересува.

— Вашата смърт ме интересува много повече, братко.

— Ишидо ви е засукал като бебе, умиращо от глад.

Дзатаки се обърна към съветника си.

— Закълни се в самурайската си чест — поставил ли съм хора и какво нареждане съм им дал?

Беловласият, изпълнен с достойнство стар самурай, главен, съветник на Дзатаки и добре познат на Торанага като почтен мъж, изпитваше неудобство и срам от тази груба проява на нескривана омраза — както впрочем и всички, които можеха да чуят разговора.

— Много се извинявам, господарю — поклони се той на Торанага и заговори със задавен глас, — но господарят ми, разбира се, казва истината. Това изобщо не може да се оспорва. И също моля да ме извините, но мой дълг е да посоча най-смирено, че подобна… учудваща и срамна неучтивост помежду ви е недостойна за ранга ви и тържествения характер на този момент. Ако васалите ви… можеха да ви чуят, съмнявам се, че някой от двама ви ще съумее да ги задържи на своя страна. Забравяте задълженията си на самураи и дълга си към собствените си хора. Моля да ме извините — той се поклони и на двамата, — но все някой трябваше да ви го каже. — И добави: — Заповедите гласят едно и също и са подпечатани с официалния печат на господаря Дзатаки: „Незабавно умъртвете господарката, моята майка.“

— Как да ви докажа, че не се опитвам да сваля наследника? — попита Торанага брат си.

— Като — незабавно се откажете от всичките си титли и власт в полза на вашия син и наследник Судара и още днес извършите сепуку. Тогава аз и хората ми — до един — ще го подкрепим като господар на Кванто.

— Ще обмисля думите ви.

— Какво?

— Ще обмисля думите ви — натъртено повтори Торанага. — Ще се срещнем утре по същото време, ако ви е удобно.

Лицето на Дзатаки се изкриви.

— Това е пак някой от вашите номера. Защо трябва да се срещаме?

— За посланието ви и затова — посочи Торанага свитъка. — Утре ще ви дам отговора си.

— Бунтаро-сан — кимна Дзатаки към втория свитък. — Моля ви, подайте това на господаря си.

— Не! — звънна ясно гласът на Торанага из цялата поляна. И добави също тъй високо, но подчертано официално: — Имам честта да приема посланието на Съвета и ще предам отговора си на именития им посланик, моя брат, господаря на Шинано, утре по това време.

Дзатаки го изгледа подозрително.

— Че какъв отго…

— Моля да ме извините, господарю — прекъсна го старият самурай тихо, с достойнство, като внимаваше да го чуят само седналите на платформата. — Много се извинявам, но Торанага-сама е прав. Вие му давате възможност да направи един много важен избор — избор, за който не се казва нищо в свитъците. Ще бъде честно и почтено, ако му предоставите времето, което иска за размисъл.