Шогун

После високомерно постави свитъка пред себе си. Торанага кимна на Бунтаро, който пристъпи напред, поклони се ниско на Дзатаки, вдигна свитъка, обърна се към Торанага и отново се поклони. Торанага взе свитъка и махна на Бунтаро да се върне на мястото си. После без крайно дълго се взира в йероглифите.

— Всички подписи са истински — не издържа Дзатаки. — Приемате ли поканата, или я отхвърляте?

С тих глас, за да го чуят само седналите на платформата, Торанага попита:

— А защо да не ви взема още сега главата заради нахалството ви?

— Защото съм син на майка ви.

— Ако продължавате така, и това няма да ви спаси.

— Тогава ще умре и тя.

— Какво?

— Нашата майка се намира в Такато. — Такато беше непристъпната крепост и столица на Шинано, провинцията на Дзатаки. — Съжалявам, но тялото й завинаги ще остане там.

— Не вярвам. Вие я почитате не по-малко от мен.

— Кълна се в безсмъртния й дух, братко, че колкото и да я почитам, много повече ме отвращават вредите, които нанасяте на империята.

— Аз нито се домогвам до нови територии, нито…

— Искате да премахнете законния наследник на тайко.

— И тук грешите — винаги съм се стремил да предпазя племенника си от предатели.

— Търсите начини да го свалите, убеден съм. Ето защо реших да запазя живота си и да затворя Шинано, като по такъв начин ви преграждам северния път, каквото и да ми струва това — докато Кванто попадне в добронамерени ръце.

— Своите ръце ли имате предвид, братко?

— Чиито и да са, стига да са добронамерени — което изключва вас, братко.

— Доверявате се на Ишидо?

— Нямам никому доверие — вие ме научихте на това. Ишидо си е Ишидо, но предаността му към наследника е извън всякакво съмнение. Дори вие не можете да го отречете.

— Не мога да отрека едно — че Ишидо прави всичко, което е по силите му, за да ме погуби и да раздроби империята, че узурпира властта и нарушава волята на тайко.

— А отричате ли, че се бяхте споразумели със Сугияма-сан да разтурите Съвета на регентите? — продължи злобно Дзатаки. Вената на слепоочието му пулсираше като черен червей. — Какво ще кажете, а? Един от съветниците му си призна за това предателство: че сте скроили план той да приеме Ито-сан на ваше място, а в деня преди първото съвещание да си подаде оставката и да избяга през нощта, за да хвърли империята в хаос. Лично чух признанието му… братко.

— И вие ли бяхте сред убийците?

Дзатаки почервеня.

— Сугияма бе убит от престарали се ронини, а не от мен или хората на Ишидо.

— Любопитно е, че толкова бързо заехте мястото му.

— В това няма нищо странно. Потеклото ми е също тъй древно, както и вашето. Но не аз наредих да го убият, нито Ишидо — той се закле в самурайската си чест. Аз също се кълна. Убиха го ронини, но си заслужи смъртта.