Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Макайвър спря да крачи и го погледна изненадан.
— И те съгласиха ли се?
— Все още не са. По-нататък?
— Имам още сто „по-нататък“, но…
Раздразнен, Макайвър отново закрачи. Беше твърде студено да стои на едно място!
— Но?
— Но ако ги давам едно по едно, очаквам отговор от теб заедно с възможно решение на проблема. Обаче аритметиката пак няма да излезе.
— Съгласен съм с Джени. Ще трябва сами да уредим работата.
— Вероятно е така, но трябва всичко да бъде координирано. И още едно нещо. Имаме разрешение да изведем три 212, може би ще успеем да измъкнем и останалите.
— Трите машини още не са напуснали страната, Мак. Съдружниците, не говорим за правителството, няма да ни изпуснат от хватката си. Я виж „Гърни“ — всичките им четиридесет и осем машини са задържани, включително 212. Това са поне тридесет милиона долара замразени пари.
Погледнаха към пистата. Приземяваше се един „Херкулес“ на Кралските военновъздушни сили. Гавалан продължи:
— Толбът ми съобщи, че до края на седмицата всичките техници и инструктори от английската армия, флота и военновъздушни сили ще бъдат изтеглени от страната и в посолството ще останат само трима, между които и той. Изглежда, че в бъркотията при американското посолство някой се е промъкнал и като я е използвал, е разбил сейфове, откраднал е шифри…
— Ама те още ли държат там секретни документи? — попита ужасен Макайвър.
— Изглежда, че е така. Както и да е, според Толбът това проникване е причинило сърцебиене на всички стожери на западната, съветската и арабската дипломация. Всички посолства се затварят. Най-изплашени са арабите. Никой от петролните шейхове не иска революцията на Хомейни в страната си и е готов и способен да изхарчи сума петродолари, за да я предотврати. Толбът каза: „Залагам петдесет лири, че сега Ирак е разтворил джоба си, кюрдите също, както и всички, които са араби, просунитски и антихомейнистки настроени. Целият Персийски залив е на ръба на експлозията.“
— Но междувременно…
— Междувременно Толбът не беше така нахакан, както преди няколко дни, и не беше уверен, че Хомейни ще се оттегли тихичко в Кум. „Иран е за иранците, приятелю, стига те да са за Хомейни и моллите — каза той. — С хомейнизма е свършено, ако левичарите убият първо аятолаха, а след него видят сметката на всичко от доброто старо време. А това сме ние.“
Гавалан удряше ръцете си в ръкавици една в друга, за да се постоплят.
— Мак, дяволски измръзнах. От счетоводните книги е ясно, че тук здравата сме я загазили. Сами трябва да се погрижим за себе си.
— Това е голям риск. Струва ми се, че ще загубим някои от нашите хвъркала.
— Само ако късметът ни изневери.
— Прекалено много залагаш на късмета, Анди. Я си спомни за онези механици в Нигерия, които отидоха в затвора за четиринадесет години само защото подготвиха един 125, който напусна страната нелегално.
— Това стана в Нигерия и механиците останаха там. Ние ще изтеглим всички.
— Ако остане дори един чужденец, ще го хвърлят, в затвора като заложник за всички нас и хеликоптерите, освен ако си готов да му хвръкне главата. Ако не си, ще го използуват, за да ни накарат насила да се върнем, и като дойдем, ще са много ядосани. Ами иранските ни служители и работници?
— Ако нямаме късмет, каквото и да направим, всичко ще се провали. Мисля, че трябва да изработим план с всички подробности, като предвидим всички възможни варианти. Това ще ни отнеме седмици и най-добре ще е да го държим в строга тайна само между нас — настояваше упорито Галаван.
Макайвър поклати глава.
— Ще трябва да се посъветваме с Руди, Локхарт и Старк, ако се заемем сериозно с това.
— Както кажеш — отвърна му Гавалан. Гърбът му се беше схванал и той се протегна.
— Щом съставим правилния план… Дотогава няма защо да слагаме край на работата.
Известно време се разхождаха мълчаливо. Снегът под краката им силно скърцаше. Стигнаха почти до края на товарната рампа.