Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Къде в Корана се казва, че като не носим чадор, не изпълняваме заповедите на Аллах? — извика една жена. Тя беше съпругата на управителя на банката и беше учила в Техеранския университет. Облеклото и беше скромно — но беше с пола и разпуснати коси.
— „О, Порок, кажи на твоите жени и дъщери да се загърнат по-добре с фереджетата…“ Иран е ислямска държава… първата такава в историята… Имамът постанови закон. Той е задължителен. Върви веднага да се облечеш както подобава!
— Но вярващите жени в другите страни не са длъжни да носят чадор, нито биват принуждавани за това от ръководителите и съпрузите им.
— „Мъжете са управители на женските работи, защото така е наредил Аллах… защото добродетелните жени са покорни… А за тези, които се бунтуват, е заповядал: проснете ги на диваните и ги набийте. Ако след това ви слушат, не ги наказвайте повече!“ Върви да си покриеш косата!
— Няма. Повече от четиридесет години иранките са били с непокрити коси…
— Четиридесет удара с камшик ще сломят непокорството ти! Аллах е велик!
Хусаин махна на един от помощниците си. Други хванаха жената и я завързаха. Камшикът бързо преряза плата на дрехата на гърба й под ликуващите викове на мъжете, които наблюдаваха сцената. Когато наказанието свърши, група жени я отнесоха. Тя беше изпаднала в безсъзнание. Останалите безмълвно се прибраха по домовете си.
Вкъщи Хусаин изгледа жена си и големия й корем.
— Как се осмеляваш да се присъединиш към протеста на тези развратници и пропаднали жени?
— Сбърках — отговори тя ужасена. — Голяма грешка направих.
— Да. Забранявам ти два дни да се храниш. Ще пиеш само вода. Ако не беше бременна, щеше да те сполети това, което се случи на площада.
— Благодаря ти, че си толкова снизходителен. Аллах да те поживи и да те пази. Благодаря ти…
На летище „Техеран“: 6,40 вечерта.
Андрю Гавалан беше седнал до Макайвър, който подкара колата от товарната площадка към подходния път, насочвайки се към техния самолет 125, ETLL, който беше на стоянка на товарна рампа на около половин километър по-нататък. Беше пристигнал преди около час от Табриз, зареждаха го с гориво и го подготвяха за обратния полет през Персийския залив. Когато се приземи, Армстронг им изсипа куп благодарности, че са му разрешили да използува самолета. Към тях се присъедини и полковник Хашеми Фазир.
— Според капитан Хог 125 се връща в събота, господин Гавалан — каза полковникът учтиво. — Осмелявам се да ви помоля да бъдете така любезни да ни откарате в Табриз. Този път само в едната посока, няма нужда да ни чакате, ние сами ще се оправим с обратния път.
— Разбира се, господин полковник — отговори любезно Гавалан, макар че не му бяха приятни и двамата.
Когато тази сутрин пристигна от Ал Шаргаз, Макайвър веднага му разправи на четири очи защо трябва да им правят услуги.
— Ще се разправям направо с Толбът за това, Мак — заяви той, възмутен от изнудването. — Много важно, че е от специалния отдел на Централната разузнавателна служба!
Всички запушиха уши с ръце — покрай тях с рев премина транспортен самолет на военновъздушните сили на САЩ. Това беше една от многото машини, изпратени от правителството на Америка за евакуирането на служителите и персонала от посолството. Оставаха само тези, които трябваше да го пазят. Прегретият въздух от реактивните двигатели издуха снега върху тях. Когато шумът затихна, Гавалан каза:
— Толбът остави съобщение за вас, господин Армстронг, и помоли да ви предам да му се обадите възможно най-бързо.
Забеляза погледа, който двамата си размениха, и се зачуди какво може да означава.
— Каза ли къде да се срещнем, сър?
— Не, просто да се отбиете при него възможно най-бързо — отговори Гавалан.
Вниманието му бе привлечено от една голяма черна лимузина, която бързаше към тях. На калника й се развяваше официалното знаме на Хомейни. От нея слязоха двама със свирепи физиономии, козируваха стегнато на Хашеми и учтиво му отвориха вратата на колата.
— До събота и още веднъж ви благодаря, господин Гавалан. — Полковникът седна на задната седалка.
— Как да се свържем с вас, господин полковник, в случай че възникне промяна в програмата?
— Чрез Робърт. Той може да ми препредаде вашето съобщение. Мога ли да направя нещо тук за вас? Имам предвид на летището?