Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Вие какво ще кажете, мисис Форсайт? Не мислите си, че човешката природа си остава все една и съща?
Соумс задуши внезапния порив да стане и да ритне тоя тип. Чу отговора на жена си:
— В Англия човешката природа не е като в другите страни!
Пак проклетата й насмешливост!
— Хм! Аз не познавам добре тази мъничка държава („И слава богу!“ — помисли Соумс)… но бих казал, че водата кипи и в захлупен съд. Всички търсим наслади… и винаги сме ги търсили.
Проклет тип! Цинизмът му беше… направо обиден!
След обяда се разделиха на двойки, за да се разходят за смилане на храната. Въздържайки се от гордост да погледне, Соумс все пак знаеше, че Анет и онзи тип скитат заедно. Фльор беше с Вал — избрала го бе, то се знае, защото е близък с онова хлапе. Сам той тръгна с Уинифред. Вляха се в светлия, обикалящ поток, позачервили се от преяждане; повървяха няколко минути мълчаливо, после Уинифред промълви:
— Бих искала да е върнем четиридесет години назад, братко!
Пред духовния й взор мина безкрайно шествие от собствените й рокли, шити за този празник и плащани от баща й поради вечните парични кризи на Дарти.
— Забавно се живееше все пак. Понякога съжалявам дори за Монти. Какво мислиш за днешното общество, Соумс?
— Превзета безвкусица! Провалът започна с велосипедите и автомобилите; войната го довърши.
— Какво ли още има да дочакаме? — добави Уинифред сънливо след изядената баница с месо от гълъб. — Кой знае дали няма да се върнем към кринолините и широките панталони. Погледни онази рокля!
Соумс поклати глава.
— Пари има, но вяра няма в нищо. Никой не пести за бъдещето. За сегашните младежи животът е кратък… и весел.
— Ах, че шапка! — възкликна Уинифред. — Не зная… Като помисли човек за убитите във войната и така нататък, просто да се смае. Няма друга страна като нашата… Проспер казва, че всички други държави, освен Америка, са фалирали, но американците винаги се обличат според модата у нас.
— А онзи — запита Соумс — наистина ли заминава за Тихия океан?
— О, човек никога не знае къде ще замине Проспер!
— Той именно е знамение на времето, ако искаш да ти кажа — промълви Соумс.
Уинифред го стисна за лакътя.
— Не се обръщай — каза тя тихо. — Само погледни вдясно, в първия ред на трибуните.
Соумс се постара да погледне, доколкото беше възможно при поставеното ограничение. Мъж със сив цилиндър и посивяла брадичка, със слабо, мургаво, набръчкано лице, но с изискана стойка, седеше до жена в зелена рокля, чиито тъмни очи бяха приковани в Соумс. Той веднага сведе поглед към краката си: колко смешно пристъпваха те един до друг! Гласът на Уинифред прошепна до ухото му:
— Джолиън изглежда наистина болен; но винаги е бил човек със стил. А тя не се е променила… освен в косата.
— Защо си разказала на Фльор за онази история?
— Не съм, от другаде е научила. Знаех си, че ще научи.
— Все едно, неприятно. Увлякла се е по сина им.
— Ах, пакостницата! — промълви Уинифред. — А се опитваше да ме заблуди! Какво ще правиш, Соумс?
— Ще постъпя според обстоятелствата.
Продължиха да се движат мълчаливо сред доста плътната тълпа.
— Действително — каза неочаквано Уинифред, — бих могъл да кажеш просто — съдба! Само че изразът е старомоден. Я гледай! Джордж и Юстас!
Едрата фигура на Джордж Форсайт застана пред тях.
— Здравей, Соумс! — поздрави той. — Току-що срещнах Профон и жена ти. Ще ги настигнете, ако поизбързате. Ходил ли си у стария Тимоти?
Соумс кимна; човешкият поток ги раздели.
— Винаги ми е бил приятен Джордж — заяви Уинифред. — Толкова е забавен!
— На мене никога — отвърна Соумс. — Къде е мястото ти? Аз отивам на моето. Фльор може би вече е там.
Той придружи Уинифред до мястото й и се върна на своето, откъдето съзираше неясно дребните, бели, далечни тичащи фигури, долавяше тракането на бухалките, овациите от едната и от другата страна. Нито Фльор, нито Анет! Какво можеше да се очаква от днешните жени! Имаха вече избирателни права! Бяха „еманципирани“… а какво бяха спечелили от това? Ето Уинифред — желае да се върне назад, да започне всичко отново… дори с Дарти! Да можеше да върне миналото… да седи тук, както бе седял през осемдесет и трета или осемдесет и четвърта, преди да бе разбрал, че бракът му с Айрин е разрушен, преди отчуждаването й да бе станало така очевидно, че и при най-добра воля беше вече невъзможно да не го забележи. И сега дори не можеше да разбере защо бе станала така неотстъпчива. Можеше да обича други мъже, не беше лишена от чувство! Само на него, на единствения мъж, който трябваш да обича, бе предпочела да откаже сърцето си. Струваше му се — колкото фантастично да изглеждаше това! — че цялото съвременно отслабване на брачните връзки (макар по форма и закон да бяха същите, както и по времето, когато той се бе оженил за нея!), че цялата съвременна разпуснатост бе произлязла от нейния бунт; струваше му се — колкото и фантастично да изглежда това! — че тя именно бе положила началото, докато накрая всяко почтено владение бе изчезнало или беше на път да изчезне. Всичко изхождаше от нея! А сега… чудесен ред на нещата! Семейства? Как може да съществува семейство без взаимно обладание? Та той не бе имал никога истинско семейство. По своя вина ли? Той бе постъпвал, както смяташе, че е длъжен да постъпи. Наградата? Ония двамата, седнали един до друг на трибуните, и историята с Фльор!