Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Мамка му.
Дори не съм знаел какво означава да си безмилостен.
— Чува ли те той? По дяволите, Рейт, чува ли те?
Погледът на Рейт се отмества от небесата и среща моя.
— Не — отвръща той. — Не, не ме чува. И аз вече не Го усещам. Не усещам никой от тях.
Една ледена кама се забива в ребрата ми. Насилвам се да произнеса:
— Фейт…?
Той леко поклаща глава.
— В най-добрия случай е в безсъзнание. Но може би е мъртва.
Отпускам глава; вратът ми се превива под бруталната тежест на безполезното ми съществуване.
Преди чудовищната болка да ме обгърне изцяло, в небето се разнася нов тътен. Извръщам се по гръб до Рейт и поглеждам нагоре. Над нас за миг разцъфва огнено цвете, което се изгубва в желеподобни пръски от черен дим и падащи парчета метал. Докато ги гледам, още едни щурмови катер избухва по същия начин, последван от още един.
Рейт произнася на глас догадката ми, но в думите му прозвучава увереност.
— Делиан се включи в битката.
— Можеш ли да го усетиш? — Хващам го за раменете и удрям главата му в камъка. — Трябва да говориш с него! Кажи му да се маха оттук…
На устните му разцъфва усмивка, единствената наистина щастлива усмивка, която съм виждал някога тук.
— Не.
— Рейт, трябва да му кажеш! Пещерите… все още има време да се скрие в пещерите! Може да оцелее — той ще защити меча! Трябва да му кажеш да защити меча!
— Не, не трябва — отвръща спокойно той и се отпуска назад, сякаш събралата се в локва вода е някакво удобно легло. — Не трябва да правя нищо.
Пред очите ми се спуска червена мъгла и докато се усетя, ръцете ми са сграбчили нашийника му и аз се опитвам да го удуша с веригата, която свързва оковите ми. Но той е обучен Посветен и разкъсва хватката ми с въртеливо движение на лявата ръка срещу десния ми юмрук — и маслото, което се стича от кожата му, ме изгаря като киселина. Ръцете ми се разтварят и Рейт ме отблъсква назад.
— Свободен съм — казва той. — Свободен.
Господи, той бълнува.
— Свободен си да умреш, мамка му — казвам му аз. — Не знаеш какво ни чака…
— Не ме интересува какво ни чака.
Онзи щурмови катер пикира над главата ми, опитвайки се да пробие черепа ми; нямам време да се занимавам с глупостите на Рейт.
Явно ще трябва да го направя по трудния начин.
Оставям го да лежи на мокрия камък, загледан с идиотската си усмивка в небето, и се повличам към западния край на фонтана с надеждата, че грамадата му ще ми осигури поне някакво прикритие.
Отнема ми доста време да вляза в ментално зрение.
Разбирам, че съм успял, когато спирам да се интересувам дали ще бъда застрелян, разкъсан на парчета, или изпечен до смърт; единствената ми мисъл е да стигна до Съдебната палата. Да се добера до Делиан. До Крис. Бавно и несигурно се измъквам от басейна на фонтана и се изправям.
Усещам лек полъх от прелитащите покрай мен куршуми и шрапнели.
Навеждам се и единият ми крак сам пристъпва напред, за да ми попречи да падна. Продължавам да се навеждам и краката ми продължават да пристъпват, а още не съм паднал.
Аз вървя.
8.
ВЕО означава високоенергийно оръжие, останалото от векове обозначение за всякакъв боен заряд, който използва ядрен разпад, синтез или каквато и да е комбинация от двете.
„Антивзривно“ е донякъде подвеждащо определение, измислено от екипа създатели на оръжието, което отразява успешното погасяване на излъчването на високоенергийни фотонни емисии — гама и рентгенови лъчи, — като така се намаляват до около 0,1 килотона топлинният ефект и ударната вълна от взрива: някакви си сто пъти повече от голяма химическа бомба.
РБГИИБН означава размножена бойна глава с интензивно излъчване на бързи неутрони. Радиацията от бързите неутрони намалява десет пъти на всеки петстотин метра от епицентъра на взрива благодарение на поглъщането от атмосферата; проектантите на оръжието са се справили с този ефект, като са разделили бойната глава на множество малки, които автоматично се разпръсват при активиране на системата, като покриват равномерно цялата област, която е цел на атаката, с излъчване 10 000 рада. Бързите неутрони се отличават с изключително висока проникваща способност; дори противорадиационните щитове могат да редуцират излъчването едва с между две и пет хиляди рада. Доза от 8000 рада е мигновено смъртоносна; 5000 рада изваждат човек от строя след пет минути и го убиват след два дни.