Среднощни кули

— Трябва да говорим за това, което дойдохме да кажем — заговори Алалвед, вожд на Томанел Айил. Всичките единадесет вожда се бяха събрали, включително и онези, които имаха кръвни клетви един срещу друг. Такава среща не беше виждана от години, откакто баща ѝ се бе подготвял за Последната битка.

— А какво дойдохте да кажете? — попита един.

Алалвед поклати глава.

— Копията стават неспокойни. Айилците не са създадени да дебелеят в тучни земи, да гледат зърно. Ние сме воини.

— Дракона помоли за мир — каза Тавалад.

— Дракона помоли други за мир — отвърна Алалвед. — Изключи айилците.

— Истина е — каза Дарвин, вожд на Реин.

— Връщаме ли се към набезите едни против други след всички тези години сдържане на кръвните вражди? — попита тихо Ронам. Беше чудесен кланов вожд, също като Руарк някога. Мъдър, но без да го е страх от битка.

— Какъв ще е смисълът? — попита Шедрен, вожд на Дарайн Айил.

Другите кимнаха. Но това повдигна по-голям проблем, за който майка ѝ често бе говорила. Какво означаваше да си айилец, след като дългът им към миналото бе изпълнен, след като техният тох като народ бе прочистен?

— Колко дълго можем да чакаме — заговори Алалвед, — като знаем, че държат в плен айилски жени с онези техни нашийници? От години продължават да отказват на всички предложения за откуп или размяна! Отвръщат на нашата учтивост с грубост и обиди.

— Не сме създадени да просим — каза старият Бруан. — Айилците по-скоро ще станат оядени с мляко влагоземци.

Всички кимнаха на думите му. Мъдрият Бруан бе преживял Последната битка.

— Само ако сеанчанската императрица… — Ронам поклати глава и тя разбра какво мисли. Старата императрица, която бе управлявала през дните на Последната битка, бе смятана за жена на честта от бащата на Ронам. Казваха, че почти било постигнато разбирателство с нея. Но много години бяха минали след нейното управление.

— Все едно — продължи Ронам, — копията се сблъскват. Хората ни се бият, когато се срещнат. Това е в природата ни. Ако сеанчанците не искат да се вслушат в разума, тогава каква причина имаме да ги оставим на мира?

— Този Драконов мир бездруго няма да продължи дълго — каза Алалвед. — Стълкновенията между държавите са обичайни, макар никой да не говори за тях. Кар-а-карн поиска обещания от монарсите, но нищо не е наложено. Много влагоземци не могат да държат на думата си и се безпокоя, че сеанчанците ще ги погълнат, докато се дърлят помежду си.

Последваха много кимания. Само Дарвин и Тавалад не изглеждаха убедени.

Падра затаи дъх. Знаели бяха, че това предстои. Схватките със Сеанчан, неспокойствието в клановете. Беше мечтала за този ден, но също тъй се бе страхувала от него. Майка ѝ бе спечелила много джи в битка. Падра имаше малко шансове да се докаже.

Една война със Сеанчан… възможността я възбуждаше. Но също така щеше да означава много смърт.