Сфинксът
- Автор: Лирнер Тобша
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-948-8
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сфинксът». Краткое содержание книги:
При гмуркане към останките на древен кораб археологът Изабела Уорнок открива астрариума — изключително ценен артефакт, който представлява сложен механизъм със свръхестествени свойства. Според преданията загадъчният уред предопределял съдбите на поколения крале и фараони още от зората на цивилизацията.
За зла участ невероятното откритие има ужасна цена и астрариумът остава у съпруга на Изабела — Оливър. Скоро Оливър разбира, че тайнственият уред може да предизвиква земетресения, както и че с негова помощ Мойсей е разделил Червено море на две. Часове по-късно на Оливър му се налага освен живота си да брани и вековно древна тайна в опасен свят на конспирация и египтология, където хилядолетни легенди се сблъскват смъртоносно със съвременната човешка амбиция.
Върнах се с тежки стъпки в спалнята. Огромното ниско легло беше покрито с бродирана завивка, към която бяха пришити огледалца — това беше една от придобивките на Изабела от Индия. Ужасявах се, че трябва да спя сам в това легло, а мисълта, че утре сутринта ще се събудя и тя няма да е до мен, ме караше да се чувствам още по-потиснат. Усещането за липсата на Изабела добиваше все по-голяма сила и заплашваше да унищожи желанието ми да живея. Знаех, че ако не спя и тази нощ, ще се срина напълно.
Съблякох ризата и панталоните и влязох в банята. Протегнах се към шкафа и съборих кутийката с талк, който се разпиля по перваза на прозореца. Погледнах нататък и осъзнах, че в момента съм твърде пиян, за да се занимавам с това. Реших, че ще го почистя на сутринта.
Измих си зъбите, напълних умивалника със студена вода и потопих главата си в него, в опит да изтрезнея. Стоях така, усещах как водата притиска ноздрите и устните ми и си представях лицето на удавената Изабела. Питах се какво ли е чувствала в онзи момент. Беше ли изпаднала в паника, беше ли се борила, за да остане с мен? Трябваше да знам. Трябваше да намеря начин да вляза в съзнанието й, трябваше да си я върна. За момент бях изкушен да поема дълбоко дъх и да я последвам.
Чаках, докато усетих, че белите ми дробове ще експлодират. След това вдигнах глава, а по лицето ми се стичаше вода.
Дръпнах шала, с който Ибрахим бе закрил огледалото и едва успях да разпозная брадясалото лице, което ме гледаше от там. Бузите ми бяха хлътнали от изтощение и мъка. Колкото и да е странно, харесах новия си външен вид. Той показваше промяната, настъпила в мен, в сравнение с времето преди смъртта на Изабела. Реших, че ще спра да се бръсна и така още повече ще подчертая тази промяна. Бях твърдо убеден, че новият променен Оливър ще може да се справи с предизвикателството да спи в самотното легло. Ще изтрие от съзнанието си моментите, когато бе правил любов в него, а също и спомена от аромата на парфюма на Изабела, който все още се долавяше по чаршафите, както и усещането за кожата й, запечатано в сетивата му.
Чух някаква врата да се затваря и се събудих. Отворих с мъка очи и насочих поглед към електронния будилник. Показваше 3:45, но докато го наблюдавах, ми се стори, че цифрите не се променят. Това проклето нещо отново се е развалило, помислих си аз, протегнах се да го изключа, но в същия момент някакъв шум от банята ме накара да се извърна. Вратата беше затворена, но под нея се промъкваше светлина. Замръзнах на мястото си. Не си спомнях да съм оставял лампата светната.
В този момент отново чух шумоленето, все едно някой вътре се движеше. Изпод вратата на банята започна да се процежда вода и на пода се образува малка локва. Станах бавно от леглото.
Влязох в банята и видях, че лампата беше запалена и хвърляше светлина върху розовите мраморни плочки. Умивалникът беше празен и блестеше от чистота. Това ми подейства успокоително. Шуртенето на водата, която се изливаше във ваната, наруши тишината. Спрях, имах чувството, че в банята има още някой, усетих как страхът скова цялото ми тяло. Първата ми мисъл беше, че Изабела е тук, но знаех, че това е невъзможно.
Обърнах се съвсем бавно. От ръба на ваната висеше провесена ръка, женска ръка с дълги пръсти, побелели от водата и смъртта. Сърцето ми блъскаше в гърдите. С мъка отидох до ваната. Всяка стъпка ме приближаваше към ужаса, с който знаех, че неминуемо трябва да се сблъскам.
Трупът на Изабела плуваше във ваната изкривен, така че единият й хълбок опираше в белия порцелан, а кожата й бе бледа като на сепия, изхвърлена на брега. Очите й бяха затворени, устните й бяха добили виолетов оттенък. Искаше ми се да изкрещя. Банята сякаш бе изпълнена с вакуум, като че ли целият въздух беше изтеглен от нея. Не можех да откъсна поглед. В центъра на тялото й се виждаше огромен разрез, от който не излизаше никаква кръв. Мократа й коса се носеше около нея като множество пипала. Другата й ръка беше във водата, обърната с дланта нагоре, пръстите бяха свити, все едно се молеше. Докато я гледах като вцепенен, клепачите й потрепнаха и в следващия миг тя отвори очи.
Изкрещях и се събудих в леглото си. Погледнах с ужас към вратата на банята. Там беше тъмно и тихо.
8
Миризмата на кошерие — местно ястие от ориз, леща и макарони — достигна до мен откъм кухнята и ме разбуди. Усетих, че умирам от глад, и се изправих. Моментално обаче се отпуснах обратно в леглото, имах ужасен махмурлук и главата направо ме цепеше. Полежах така известно време, след това извиках на Ибрахим, който потвърди подозрението ми, че минава обяд.