Мистериум [bg]

Камбаната на една от кулите на Нюгейт заби и безделниците се струпаха по-плътно около голямата порта. Тя се отвори и разбойническите главатари важно и наперено излязоха навън под аплодисментите и приветствените викове на своите вече доста оредели последователи. Уолдън беше истински гигант, с рошава посивяла коса и рунтава брада. Беше облечен в жакет от жълтеникавокафяв дамаск68, зелен панталон и солидни касти леки ботуши. Хюбърт Монаха, с плешива глава и бръснато лице, целият лъщящ от нарда69, с който се бе намазал, изглеждаше до него като мъниче. Той бе облечен в дълго бяло расо, на което дължеше прякора си; пълничките му крака, топлени от вълнени чорапи, бяха напъхани в здрави обуща с дебели подметки. Новината за това, че тези двама негодници, като Пилат и Ирод, се бяха договорили за дълготраен мир, вече се бе разнесла около затвора. Двамата главатари отпиха по една дълбока глътка от предложния им мях с вино, размениха целувката на мира и вдигнали ръце за приветствие, се упътиха към приятния сумрак на „Ангелския поздрав“. Всъщност не се случи нищо особено. Порядъчните граждани и честните търговци не обърнаха почти никакво внимание на разбойниците, а техните последователи, посрещани с крясъци и проклятия, започнаха да се оттеглят.

Разказвачът на приказки наблюдаваше и криеше усмивката си под качулката си. Той намести маската си, слезе от пиедестала и, стиснат здраво торбата си под плаща, нехайно закрачи към кръчмата. Погледна към бъчвите в дъното на общото помещение на кръчмата, покрити с одялани греди, които служеха за тезгях. Над него, в мрежи, окачени на варакосаните мертеци, висяха сплитки лук, сирене и бекон, и излъчваха вкусен аромат, който изпълваше устата със слюнка. Залата беше просторна, а тесните й, покрити с рогови пластини прозорци70 и множеството свещници и маслени лампи, осигуряваха известна светлина, макар сенките да бяха достатъчно дълбоки, за да можеш да се скриеш в тях.