Черната вдовица [bg]

Узи Навот бе предупредил Габриел за ритуалите, характерни за посещенията в лъскавата бърлога на Баракат: безбройните чаши сладко до лепкавост арабско кафе, цигарите, дългите истории за многото завоевания на Фарид — професионални и романтични. Фарид винаги говореше така, сякаш сам не вярваше на късмета си, който усилваше неустоимия му чар. Бремето на отговорността, уморително за другите хора, го караше да цъфти. Той бе господар на голяма империя от тайни. Той бе дълбоко удовлетворен човек.

През целия му монолог Габриел успя да запази безизразната внимателна усмивка на лицето си. Смееше се, където бе подходящо, зададе няколко уточняващи въпроса, но през всичкото време мислите му блуждаеха към снимката в заключеното куфарче от неръждаема стомана до глезена му. Никога преди не бе носил куфарче — поне не по собствено желание, само за прикритие. Чувстваше го като пранга на ръката си. Ако искаше, щеше да намери кой да го носи вместо него, но вътрешно се страхуваше, че подобен ход можеше да усили усещането му за привилегированост. А то пък можеше да излезе от контрол и да стигне до наемането на прислужник, дегустатор на храна и редовни часове в някой луксозен фризьорски салон в Тел Авив. Вече и без това му липсваше възможността да шофира собствения си автомобил по стръмната като ски писта магистрала 1. Фарид Баракат със сигурност би сметнал подобни настроения за любопитни. За него се твърдеше, че веднъж хвърлил в затвора собствения си иконом, задето варил чая му „Ърл Грей“ минута повече.

Най-накрая Фарид насочи разговора към ситуацията на булевард „Цар Саул“. Бе чул за предстоящото повишение на Габриел и очакваното изхвърляне на Узи Навот. Освен това бе разбрал — макар да отказваше да каже от кого, — че Алон възнамерява да запази Навот на някакъв друг пост. Смяташе това за много лоша идея, направо ужасна, и го каза на Габриел.

— Най-добре да изметеш и да започнеш начисто.

Гостът му се усмихна, похвали проницателността и мъдростта на Фарид и не каза нищо повече по въпроса.

Йорданецът също така бе дочул, че Габриел наскоро отново бе станал баща. С натискането на един бутон той повика сътрудник, който влезе в кабинета му с две опаковани кутии — едната бе огромна, а другата доста малка. Фарид настоя Габриел да отвори и двете в негово присъствие. В голямата кутия имаше мерцедес, кола играчка; в по-малката — низ от перли.

— Надявам се, че не си обиден, задето колата е немска.

— Никак даже.

— Перлите са от „Микимото“.

— Хубаво е да го знам. — Габриел затвори кутията. — Ала не бих могъл да ги приема.

— Трябва. Иначе ще бъда дълбоко обиден.