Черната вдовица [bg]

Горе Михаил Абрамов свали веригата на вратата. Въздухът лютеше от дим. Габриел надникна в кухнята и видя Ели Лавон, който се опитваше да потуши пожар, възникнал в микровълновата печка. Лавон беше дребен мъж с рядка чорлава коса и лице, което не можеш да запомниш. Външността му, както много неща у него, бе измамна. Беше роден хищник и хамелеон, смятаха го за един от най-добрите проследяващи агенти, обучавани някога в Службата. Според прочутия израз на Ари Шамрон, Лавон можеше да изчезне, докато се здрависва с теб. Не беше далеч от истината.

— Колко време ти отне да им се измъкнеш този път? — попита Ели, докато хвърляше изгорялата пластмаса в мивката.

— По-малко, отколкото на теб ти е трябвало да подпалиш този обезопасен апартамент.

— Е, не гледах часовника. Познаваш ме, никога не съм бил добър с числата.

Което не беше вярно. Лавон случайно беше и способен финансов разследващ агент, който сам бе успял да проследи богатства на стойност милиони долари, окрадени по време на холокоста. А по образование беше археолог и копаенето му се удаваше.

Габриел влезе във всекидневната. Яков Росман, водещ офицер ветеран, който говореше арабски, май бе станал свидетел на поругаването на лаптопа му. Йоси Гавиш и Римона Щерн се бяха проснали на дивана като студенти. Йоси беше висш служител в отдел „Проучване“, както наричаха в Службата аналитичното звено. Висок, в сако от туид, оплешивяващ, той бе завършил древни езици и антична литература в оксфордския колеж „Ол Соулс“ и говореше иврит с изявен английски акцент. Освен това имаше малко опит и в актьорската професия — основно Шекспир — и беше даровит челист. Римона работеше в звеното на Службата, което шпионираше иранската ядрена програма. Тя имаше пясъчноруса коса, ханш, създаден за раждане, и нрав, който бе наследила от Ари Шамрон, неин вуйчо. Габриел я познаваше от дете. Най-свидните му спомени бяха за безстрашно момиче на тротинетка, което се спуска по стръмната алея на прочутата вила на вуйчо ѝ.

Петимата оперативни агенти и аналитици бяха членове на екип, познат като „Барак“, еврейската дума за светкавица, заради умението им да действат бързо. Заедно бяха воювали и понякога близали рани из тайните бойни полета, простиращи се от Москва до Карибите, провеждайки някои от най-легендарните операции в историята на израелското разузнаване. Габриел беше основател и ръководител на екипа, но шестият му член — Дина Сарид, беше неговата съвест и институционална памет. Дина бе най-големият специалист по тероризъм на Службата, истинска ходеща база данни, която знаеше наизуст времето, мястото, извършителите и жертвите на всяка атака на палестинския или ислямския тероризъм срещу Израел и Запада. Талантът ѝ бе в това да вижда връзките там, където другите съзираха само вихрушки от имена, числа и думи.