700 метра под земята [bg]

Ала секунди по-късно шибидахът на хондата се вдигна и отгоре се показа водачът на групата, стиснал зловещ на вид автомат със заглушител.

Само преди ден Мърсър се бе изправил срещу четири подобни оръжия, прикрит от тежката кофа на багера. Тогава стрелците нямаше как да пропуснат. Тук обаче теренът бе значително по-неравен, имаше само едно оръжие и въпреки размера си юконът не можеше да се сравнява с кофата на багера.

Мърсър бе сигурен, че в последните секунди преди да се вреже в колата прицелът на водача ще се затрудни от неравния терен, сравнително неточното оръжие и факта, че целта му също подскача. Вече се готвеше да приключи с преследването, но погледна за пореден път тъмното дуло и осъзна, че е почти неподвижно, доколкото това можеше да се постигне при подобни обстоятелства. Стрелецът, изглежда, имаше богат опит за стрелба от кола по движещи се цели.

— Залегни! — успя да извика Мърсър, пресегна се и дръпна Джордан, след което завъртя рязко кормилото и юконът се понесе към оградата.

Половината от трийсетте патрона в пълнителя на автомата попаднаха в джипа за време, по-малко отколкото бе необходимо на Мърсър да извика предупреждението, ала рефлексите му се бяха оказали по-бързи от гласа, защото куршумите оставиха само редица тесни отвори по горния край на предното стъкло и изрисуваха няколко пунктирани линии по вратите. Никой от куршумите не попадна там, където се целеше стрелецът — ниско над предното стъкло, за да е право в главата на шофьора.

Докато хондата се носеше през малка борова горичка и се отдалечаваше, Мърсър полагаше отчаяни усилия да си възвърне контрол над юкона и го подкара през съседната равна заснежена поляна. В първия миг дори се зачуди защо е трябвало да я ограждат с перила, ала малко след това си даде сметка, че нещо сериозно не е наред, понеже чу тихо, но нарастващо пропукване на поддаващия под три тона стомана тънък пласт лед. Поляната се оказа езеро, заобиколено от ограда, за да не влизат в него студентите. Мърсър погледна през задното огледало и видя, че ледът зад тях се е натрошил на плочи, между които блика кафеникава вода.

Още по-нататък, където бе сградата на лабораторията, внезапно отекна взрив и над покрива се вдигна огнен стълб, последван от бълващи талази черен дим.