700 метра под земята [bg]

Тя присви очи и между веждите ѝ се образува резка.

— Животът ми не е ваша работа.

— Сигурен съм, че Ейб ви е дал същия съвет — продължи той невъзмутимо, — и то неведнъж. Той нямаше семейство и знам, че приемаше студентите си почти като свои деца. Аз бях едно от тях — вие също. Той беше олицетворение на бащината фигура, а сега, Джордан, ви е останал само вашият баща.

Щеше да продължи, но мярна някакво движение над рамото ѝ. Джордан бе висока и се наложи да я побутне встрани, за да погледне към улицата. Малка кола — „Хонда Фит“ — пълзеше по улицата, твърде бавно за този час на деня. Мърсър никога не бе виждал шофьора, нито пък той него, но и двамата веднага разбраха, че мястото на другия не е тук.

Шофьорът бе трийсетинагодишен, рус, добре сложен. За миг се втренчи в тях. Мърсър на свой ред се опита да прикрие изненадата си. По всичко личеше, че това е отлично подготвен убиец, бивш служител в някои спецчасти. Шофьорът извърна глава към пътя и натисна газта. Малката кола не можеше да се похвали с особена мощност, но почти се изгуби от поглед, докато Мърсър стигне до джипа.

Беше забелязал, че номерът на колата е от Индиана. Без съмнение бе открадната от нападателите, докато бяха пътували на юг от Минесота. Младостта на шофьора подсказваше, че не е водачът на групата и следователно няма да е единственият пристигнал в Киленбърг. Водачът, човекът, когото Мърсър се бе заклел да убие, навярно също бе някъде наблизо. Вероятно бе отишъл направо в кабинета на Ейб и бе пратил младия си помощник да огледа къщата.

Докато Мърсър завърташе ключа на двигателя, Джордан Уейсман се вмъкна в колата, седна и преметна колана през рамо. Не го поглеждаше, но той видя, че е стиснала устни. Знаеше, че точно сега ще е чиста загуба на време да ѝ каже да слезе. Тя не беше дете и си даваше сметка за рисковете. Мърсър предполагаше, че никога не е залягала под автоматни откоси, тоест че няма представа с какво се захваща, но беше взела решение и той не смяташе да я разубеждава.

Осемцилиндровият двигател изрева оглушително и изхвърли струи сняг едновременно с четирите си колела. Мърсър бе нагласил пистолета в полуразкопчаното си яке.

— Имаш ли план? — попита Джордан и едва сега извърна глава и го погледна. Юконът се понесе в посоката, в която бе изчезнала хондата.

— Да прегазя този тип и да разбера защо убиха Ейб и другите — отвърна той.

— Сигурен ли си, че е от тях?

— Нямах добра възможност да ги огледам, но начинът, по който реагира този, ми казва достатъчно. Той е един от нападателите…