Хищник [bg]

21.

Каубойската провинциална агенция за недвижими имоти се намираше в приятна псевдотухлена постройка на Пасео де Пералта, край вратите висяха нанизи от червени чушки, а зад бюрото на рецепцията седеше жизнерадостна секретарка. Мадокс влезе вътре, обувките му издаваха приятно скърцане по плочките на пода. Той вдигна ръка да свали шапката, с която се бе снабдил тази сутрин — от боброва кожа, 420 долара парчето, — но след това се отказа, тъй като беше видял, че на Запад истинските каубои остават с шапки на главите и вътре. Приближи се към гишето и се наведе.

— Какво мога да направя за вас, господине? — попита го учтиво служителката.

— Давате коли под наем, нали? — усмихна се той на една страна.

— Да, разбира се.

— Казвам се Мадокс. Джим Мадокс. — Той протегна ръка и тя я пое. Сините й очи срещнаха неговите.

— Някого специално ли сте дошли да видите?

— Не, просто минавам.

— Ще съобщя на агентката за вас.

Няколко минути по-късно той бе въведен в добре обзаведен офис, напълно в претрупания стил на Санта Фе.

— Трина Даулинг — представи се агентката като му подаде ръка и седна срещу него. Беше истинско страшилище — на петдесет и няколко, тънка като рентгенов лъч, облечена в черно, с руса коса и глас, който направо ужасяваше с експедитивността си. Потенциален клиент, помисли си Мадокс. Определено потенциален клиент.

— Разбрах, че търсите да наемете нещо за през лятото.

— Точно така. Търся подходящо място, където да завърша първия си роман.

— Колко интересно! Пръв роман?!

Той кръстоса крак върху крак.

— Бях в интернет бизнеса, продадох всичко преди фалита, минах и през развод. Прекъсвам засега правенето на пари и се надявам да сбъдна мечтите си. — Той се усмихна самообвиняващо. — Търся нещо северно от Абикию, тихо, изолирано, да няма съседи наблизо.

— Предлагаме повече от триста имота под наем, така че със сигурност ще намерим нещичко за вас.