Последната миля [bg]

Декър наклони глава.

— Много те бива в планирането, а?

— Какво лошо има в това?

— Нищо. Но прокурорът е представил свидетели, които са казали съвсем друго. А именно, че родителите ти са искали повече пари, отколкото си бил готов да им дадеш.

— Не родителите ми, а само единият от тях — отвърна бавно Марс.

— Един от тях все пак е пожелал повече — каза рязко Богарт. — В такъв случай свидетелските показания са верни? Защото ти току-що ни каза, че родителите ти не са искали нищо от теб. Излъга ни, така ли?

Марс облиза нервно устни.

— Баща ми. Той се промени през последните месеци. Изпадаше в ужасно настроение и започваше да вика по мен и мама за най-дребното нещо. Имах чувството, че се е побъркал. Предполагах, че причината са парите. Имаше представа колко ще получавам след подписването на договора. Не забравяйте, че правилото за ограничаване на заплатите на новобранците още не беше прието. Бях се подготвил добре и знаех, че ако се класирам сред първите трима, ще получа бонус от седем милиона още при сключването на договора. Това беше преди двайсет години. Знаете ли колко прави в днешни пари предвид инфлацията и всичко останало?

— Над десет милиона и петстотин хиляди — отвърна Декър.

Марс го изгледа изненадан.

— Точно така! Откъде знаеш?

— Предположих. И това беше само бонусът?

— Да. Щях да получа много повече за срока на договора, но черешката на тортата беше именно бонусът при подписването. Вероятно щях да сключа договор за седем години, но с опция да го прекратя след третата. Ако спечелех шампионат или попаднех в Отбора на звездите, щях сам да диктувам условията по следващия си договор. И тогава тези седем милиона щяха да ми се струват дребни пари.