Лебедова песен [bg]

— Програмата спря малко преди да пристигнеш — сподели дребният човечец. — Гледах оня сериал за болницата и ония хора, дето постоянно се забъркват в неприятности. Господи Боже, тука биха те прибрали направо в пандиза, ако направиш някои от тея щуротии! — Старецът се разкикоти и си свали шапката. Скалпът му беше по-светъл, а косата — бяла и залепнала от потта. — Всички други канали също ги ня’а ник’ви, тъй че май тря’а да си говорим, а?

— Май е така. — Джош застана пред вентилатора върху щанда и позволи на изключително приятната хладна струя да отлепи мократа риза от кожата му.

Дребният човечец отвори един хладилник и извади две кутийки кола. Подаде едната на Джош, който я отвори и запи жадно от нея.

— Безплатна е — каза старецът. — Приличаш на чиляк, дето е имал лоша сутрин. Казвам се Поу-Поу Бригс… е, Поу-Поу не ми е истинското име. Така ме наричат момчетата ми. Тъй де, нал’ туй пише на табелата.

— Джош Хъчинс. — Двамата се ръкуваха. Дребният човечец се ухили отново и се престори, че потръпва под силната хватка на едрия мъж. — Момчетата ти при теб ли работят?

— О, не. — Поу-Поу се усмихна. — Те си имат свое местенце на седем-осем километра нагоре по пътя.

Джош беше благодарен, че не е навън под жестоките слънчеви лъчи. Разходи се сред щандовете, като търкаляше студената кутийка върху лицето си и усещаше как кожата му се свива. За селска бакалия, която се намираше в средата на царевична нива, магазинът на Поу-Поу беше доста добре зареден с различни видове стоки: бял хляб, ръжен хляб, хляб със стафиди и канелени резени, консерви със зелен боб, цвекло, тиква, праскови, ананас и всякакви други плодове, около тридесет различни вида консервирани супи, консерви с говеждо задушено, говежда каша с царевица, шунка и резенчета печено говеждо. Имаше най-различни кухненски и други принадлежности като ножове, рендета, отварачки за консерви, фенерчета и батерии. Цял рафт беше отделен за консервирани плодови сокове, „Хавайски пунш“, гроздов сок на „Уелч“ и минерална вода в пластмасови туби. В един шкаф на стената бяха подредени лопати, мотики, кирки, градински ножици и маркуч. До касата беше сложена стойка за списания като „Флайинг“, „Американ Пайлът“, „Тайм“, „Нюзуик“, „Плейбой“ и „Пентхаус“. Това място, помисли си Джош, беше супермаркетът на селските магазини!

— Много хора ли живеят наоколо? — попита той.

— Малцина. — Поу-Поу удари телевизора с юмрук, но не постигна нищо с това. — Не са много.

Джош усети нещо да пълзи под яката му, бръкна и извади един скакалец.

— Тез’ дребосъци са истинска напаст, нали? — попита старецът. — Пъхат се навсякъде. През последните два-три дни летят на ята от хиляди в нивите. Малко е странно.