Южен кръст [bg]

Къщата на Уест бе на три етажа, с облицован със сив и кафяв гранит първи и втори етаж, а третият — от червени тухли. Около рамките на прозорците на втория етаж имаше бордюр от цветни декоративни стъкла. Верандата пред входа бе с бяла ограда. Въпреки че някога е било много престижно да живееш на тази улица, сега цените на жилищата в квартала бяха спаднали значително, паралелно с разширението на площта на Държавния университет на Вирджиния. Откровено казано, Уест бе започнала да намразва Ветрилото заради неспирния шум, който смущаваше спокойствието й, което пък се отразяваше на нервите и на Найлс, абисинския й котарак.

Проблемът бе, че Уест съвсем неблагоразумно си бе избрала жилище само на няколко къщи от родното място на губернатора Джим Гилмор, което бе посещавано от нарастващ брой туристи. Къщата й бе точно срещу оживената гостилница „Робин Ин“, любимо място на студенти и полицаи, които обичаха големите порции лазаня, спагети и кошнички, пълни с чеснов хляб. Вероятността да си намери място за паркиране бе не по-голяма от участието в лотария и заради това Уест бе намразила и студентите, и колите, а дори и велосипедите им.

Остави куфарчето си в антрето. Найлс се появи откъм кабинета й и огледа стопанката си с кривогледите си сини очи. Уест хвърли сакото си върху канапето в дневната и свали обувките си.

— Какво правеше в кабинета ми? — попита тя Найлс. — Знаеш, че не трябва да влизаш там. А и как успя? Помня, че заключих вратата, малък бълхарник такъв!

Найлс не се обиди. Той знаеше много добре, както и собственичката му, че няма бълхи.