Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Хънтър се поколеба.
— Петнайсет минути?
— Побързай.
Кириан остави успокояващите водни струи да обливат нараненото му тяло. Нощта едва започваше, а той вече се чувстваше уморен. Рамото му пулсираше от болка, а и хълбокът му не беше по-добре. И все пак вниманието му бе фокусирано върху жената на долния етаж.
Защо бе толкова привлечен от нея? През вековете бе спасил безброй хора, но никога не бе чувствал към тях нещо повече от мимолетно любопитство.
Обаче тази жена с открит и честен поглед и очарователна усмивка вълнуваше сърцето му, което той бе обрекъл на изгнание още преди векове. Нямаше нужда от това. На Нощните ловци им бе забранено да поддържат сериозни връзки. Сексуалните им удоволствия бяха сведени до случайни еднократни контакти.
Бяха ги върнали към живота, за да вървят сами през годините. Всеки от тях го знаеше. Бяха се заклели да живеят по този начин. И досега това никога не го беше притеснявало. Само веднъж в дългия си живот бе чувствал това странно премаляване, когато жена му се бе усмихвала. Споменът го накара да изругае.
— О, стига, Кириан — каза си той, докато се къпеше. — Напусни тази къща, убий Дезидерий и се прибери у дома. Забрави, че изобщо си я срещал.
Преряза го болка при мисълта, че никога повече няма да я види.
Въпреки всичко знаеше какво трябва да направи. Това бе неговият живот и той не съжаляваше за вечерта, в която бе положил клетвата. Задълженията бяха неговото семейство. Клетвата му за вярност — неговата душа. Работата му бе неговата любов и така щеше да остане завинаги.
— Аманда?
Откъсвайки се от мислите за красивия Нощен ловец, младата жена погледна към седящата в креслото Грейс.
— Имаш ли нещо против да отидеш до детската стая и да ми донесеш един памперс? — попита Грейс. — Ако още веднъж изкача тези стълби, може изобщо да не успея се върна.
Аманда се засмя.
— Разбира се. Ей сега се връщам.
Аманда се качи на горния етаж и пое по коридора. Мина край банята точно когато Хънтър излизаше от нея, увивайки хавлията около ханша си.
Двамата се сблъскаха. Кириан я хвана за раменете, за да не падне, и очите му леко се разшириха, когато я позна.
Аманда замръзна на място, като си даде сметка, че сребърната й късметлийска гривна се е закачила за хавлиената кърпа. Нещо по-лошо — видът на голото му тяло със загоряла кожа и усещането за силните му ръце върху раменете й я накараха да премалее от желание.
Сърцето й се разтуптя от мощта, която излъчваше мускулестата му фигура, от аромата на топлата му, чиста кожа. Мократа му коса бе пригладена назад, разкривайки лице с толкова изваяни черти, че тя се съмняваше, че може да има по-красив мъж.
Черните му очи с греховно дълги мигли се взряха в нейните. От неприкритото желание, което видя в тях, я заля гореща вълна, а после я полазиха студени тръпки. Той я гледаше така, сякаш я изпиваше с поглед, и честно казано, тя искаше да бъде погълната от него. Напълно. Изцяло. И то с удоволствие.
— Е, това вече е интересно — каза Хънтър с леко развеселен глас.
Аманда не знаеше какво да направи, стоейки там с китка, озовала се опасно близо до внезапно появилата се издутина под хавлията. Защо двамата винаги се оказваха свързани помежду си? Погледът й се плъзна по множеството белези, покриващи тялото му, и тя се запита колко ли от тях се дължаха на изтезанията, за които бе споменал на Джулиън.
— Повечето — прошепна Кириан, като протегна ръка и обхвана с длан тила й.
Аманда почувства как пръстите му галят косата й. Другата му ръка леко стисна рамото й.
— Какво? — попита тя, като го погледна в очите.
— Повечето от тях са от римляните.
Младата жена се намръщи.
— Откъде знаеш какво си мисля?
— Подслушвам мислите ти по същия начин както ти подслушваше разговора ми с Джулиън.
При мисълта за психическите му способности по гърба й полазиха студени тръпки.
— Можеш ли да правиш това?
Той кимна утвърдително, без да я гледа, взирайки се в ръката си, заровена в косата й, сякаш запечатваше в паметта си усещането за нейната мекота. Погледът му се върна толкова бързо на лицето й, че тя направо ахна от изненада.
— И в отговор на въпроса, който се страхуваш да зададеш дори и наум — единственото, което трябва да направиш, е да преместиш ръката си и ще разбереш.