Тайната на Медичите [bg]

— Но не се вижда нищо необичайно, нали?

— Май не — Роберто отстъпи назад и се смръщи. И тогава изведнъж лицето му се проясни. — Разбира се.

— Какво? — едновременно викнаха Еди и Джеф.

— Центърът на света. Казано е буквално. За хората през петнайсети век центърът на света е Свещеният град… Ерусалим.

Роберто бутна лупата наляво. И тук картата беше покрита с надписи и илюстрации, които бяха още по-нагъсто и по-изкусни, отколкото тези в района на Персия. В частта на Светия град пергаментът излъчваше едва забележимо сияние, което не можеше да се сбърка. Ерусалим беше изобразен с блестящи кули и куполи, заобиколени от въоръжени мъже. Беше очевидно, че създателят на картата е искал да отдаде почит на това място и да го издигне над всички останали.

— И тук не виждам нищо необичайно — проговори Роберто след продължителна пауза. — Погледнете сами.

Но и Еди не можа да забележи нещо, затова се дръпна назад, за да може и Джеф да погледне.

— Не, безнадеждно е — въздъхна той и се изправи. — Картата трябва да е тази, защото съответства напълно със стиха „създадена от последователите на geographus incomparabillis“. Също така отговаря на факта, че Казимир я е върнал. Последователите са „създали нещо, което никой не е искал“. Но ние нямаме представа какво търсим, а щом не можем да извадим картата…

— Някакъв успех? — отец Пасчини изникна до него.

— Никакъв — отговори Роберто.

— Има още една карта на света.

— Още една?

— Това е много лош екземпляр. Може да се каже, че на нея са се упражнявали. На места е повредена. Тя също е била отхвърлена от човека, който я е поръчал.

— Може ли да я видим?

— Разбира се. Последвайте ме.

Отец Пасчини ги поведе надолу по коридора до една заключена врата.

— Това е един от нашите архиви — обясни той, когато влязоха вътре. — Пазим документите в три специални кутии. — Той посочи към металните лавици, вградени в стената. — Всеки документ се съхранява в обезкиселена среда с контролирана влажност и температура. За да разгледате картата, трябва да влезете тук — той посочи към стъклената будка в ъгъла. — Ще ви дам ръкавици и пинсети.

Няколко минути по-късно тримата седяха около маса в помещението за работа с документите, а картата лежеше между тях. Тя беше покрита със защитна пластмасова обвивка, над която отец Пасчини разположи друга мощна лупа.

Краищата на картата бяха оръфани, а самата тя скъсана. Една назъбена линия минаваше през една трета от повърхността й. Илюстрациите не бяха толкова подробни като тези на картата в залата на библиотеката.

Еди огледа района, който приблизително съответстваше на Близкия Изток, и приближи лупата още малко, за да намери илюстрацията, която посочваше Светите земи.