Тайната на Медичите [bg]

— Тази сутрин ми се обадиха по телефона — обясни отец Пасчини. — Някакъв историк от Лондон. Направо да не повярваш.

Бяха влезли в малък параклис. След като прекосиха мраморния под, монахът ги преведе през тежка врата и тръгнаха надолу по широко стълбище. Влязоха в тъмно, тясно помещение, чиито стени бяха опасани с абаносови рафтове, на които бяха подредени древни томове.

— Какво искате да узнаете за отец Мауро?

— Спомена карти — подхвърли Джеф. — В множествено число. Смятах, че неговата карта на света е в библиотека „Марчиана“, в града?

— Така е. Но Мауро не е нарисувал само една карта през живота си. Ние пазим в тази библиотека по-малък екземпляр на неговата карта на света. Изложена е на показ, за да може хората да я гледат. — Той ги поведе нататък и след няколко крачки се изправиха пред разположен в центъра на помещението стъклен шкаф.

Картата беше много добре запазена. Представляваше квадрат с дължина на страната около метър и осемдесет. Един кръг изпълваше по-голямата му част и на пръв поглед той беше запълнен със случайни изображения, огромни назъбени, светлокафяви форми, заобиколени от синьо. То навлизаше в по-светлите области, подобно на мастило, което разпростира пипалата си във водата. Но когато се вгледаха по-внимателно в удивителното изображение, формите започнаха да се променят и те започнаха да разпознават неравните очертания на Европа, Африка и Азия. Постепенно от абстрактен предмет картата започна да придобива очертанията на произведение на научното и художествено майсторство.

— По какво тази карта се различава от съхраняваната в „Марчиана“? — поиска да научи Еди.

— Тази е завършена след смъртта на Мауро — обясни отец Пасчини. — От неговите ученици.

— „Последователите на geographus incomparabillis“ — цитира Джеф от стиха.

Лицето на монаха изрази учудване.

— Защо е този внезапен интерес към Мауро? Мъжът, който ми се обади сутринта, се интересуваше най-вече от тази карта. Тук съхраняваме поне още една дузина, но той искаше да научи подробности само за тази.

— Каза ли си името или нещо друго? — попита Еди.

— Обясни, че се обажда от историческия факултет на Юнивърсити Колидж в Лондон. Но не спомена други подробности.

— Защо тази карта е тук?

Монахът се извърна към Джеф.

— Защото се смята, че е с по-ниско качество от прочутата карта в „Марчиана“. Била е поръчана от краля на Полша Казимир V, но той я върнал, като обявил, че не е доволен. Всъщност, истината е, че по това време изпаднал във финансови затруднения и за да прикрие неудобното положение, заявил, че картата не отговаря на изискванията. Затова я задържахме при нас.

— Добре сте направили — отбеляза Еди.

— Картата може ли да се извади от шкафа? — попита с надежда в гласа Роберто.

Отец Пасчини поклати глава.

— Господин Арматовани, страхувам се, че това е невъзможно, но ако желаете, мога да ви инсталирам лупа.